Пазар (икономика): Разлика между версии
м Премахнати редакции на 46.40.108.160 (б.), към версия на Петър Петров |
вътрешни връзки, печатна грешка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Пазарът''' е сфера на [[икономика]]та, в която се разменят и разпределят [[ресурси]] и [[блага]] между [[икономическите субекти]] - [[купувач]]и и [[продавач]]и, в т.ч. държавата. Пазарът обединява интересите на икономическите субекти. Съществуват различни видове пазари: |
'''Пазарът''' е сфера на [[икономика]]та, в която се разменят и разпределят [[ресурси]] и [[блага]] между [[Икономически субект|икономическите субекти]] - [[купувач]]и и [[продавач]]и, в т.ч. държавата. Пазарът обединява интересите на икономическите субекти. Съществуват различни видове пазари: |
||
# Продуктови пазари (на потребителски [[стоки]] и [[услуги]]), ресурсни пазари (на [[труд]], [[земя]], [[капитал]]и)и парични пазари |
# Продуктови пазари (на потребителски [[стоки]] и [[услуги]]), ресурсни пазари (на [[труд]], [[земя]], [[капитал]]и)и парични пазари |
||
# Свободен, без влияние на държавата, и направляван от държавата пазар |
# [[Свободен пазар|Свободен]], без влияние на държавата, и направляван от държавата пазар |
||
# Локален (местен), национален, международен пазар |
# Локален (местен), национален, международен пазар |
||
Съвкупността от пазарите на съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини, тържища, палати, борси, [[панаир]]и) образуват пазарната система на една държава. В основата и седят т.н. пазарни сили - [[търсене]]то на купувачите, [[предлагане]]то на продавачите и конкуренцията. Под тяхно влияние се |
Съвкупността от пазарите на съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини, тържища, палати, борси, [[панаир]]и) образуват пазарната система на една държава. В основата и седят т.н. пазарни сили - [[търсене]]то на купувачите, [[предлагане]]то на продавачите и конкуренцията. Под тяхно влияние се разпределят ресурсите и благата и спонтанно се координират действията на икономическите агенти, т.е. установява се определен икономически ред. |
||
Остарялото схващане за пазар е открито място за продаване и купуване на различни стоки и услуги. |
Остарялото схващане за пазар е открито място за продаване и купуване на различни стоки и услуги. |
||
В миналото мястото за изява на [[търговия]]та на [[българи]]те са седмичните пазари. Почти не е имало град или по-голямо селище, което да няма седмичен пазар. Той става в определен ден от седмицата, различен за отделните селища. |
В миналото мястото за изява на [[търговия]]та на [[българи]]те са седмичните пазари. Почти не е имало град или по-голямо селище, което да няма седмичен пазар. Той става в определен ден от седмицата, различен за отделните селища. |
Версия от 00:53, 4 февруари 2013
Пазарът е сфера на икономиката, в която се разменят и разпределят ресурси и блага между икономическите субекти - купувачи и продавачи, в т.ч. държавата. Пазарът обединява интересите на икономическите субекти. Съществуват различни видове пазари:
- Продуктови пазари (на потребителски стоки и услуги), ресурсни пазари (на труд, земя, капитали)и парични пазари
- Свободен, без влияние на държавата, и направляван от държавата пазар
- Локален (местен), национален, международен пазар
Съвкупността от пазарите на съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини, тържища, палати, борси, панаири) образуват пазарната система на една държава. В основата и седят т.н. пазарни сили - търсенето на купувачите, предлагането на продавачите и конкуренцията. Под тяхно влияние се разпределят ресурсите и благата и спонтанно се координират действията на икономическите агенти, т.е. установява се определен икономически ред. Остарялото схващане за пазар е открито място за продаване и купуване на различни стоки и услуги. В миналото мястото за изява на търговията на българите са седмичните пазари. Почти не е имало град или по-голямо селище, което да няма седмичен пазар. Той става в определен ден от седмицата, различен за отделните селища.