Трибун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:16, 19 юли 2006

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военeн трибун ( на латински tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.

Народните трибуни ( на латински tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 г. пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /померий/.

Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.

Народният трибунат просъществувал до 3 век.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 '''Народните трибуни''' ('' на латински'' ''tribunus plebis'', букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от [[490 пр.н.е.|490 г. пр.н.е.]]) ежегодно избирани от плебеите на събранията по [[триба|триби]]. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на [[плебеи|плебеите]] от произвола на [[магистрат]]ите, избирани сред [[патриций|патрициите]].
-Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен [[диктатор]]а и [[Цензор|цензора]]) и [[сенат]]а, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните [[комиция|комиции]] и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
+Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен [[диктатор]]а и [[Цензор|цензора]]) и [[сенат]]а, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните [[комиции|комиции]] и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
-Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града.
+Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /[[померий]]/.
 Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни [[Тиберий Гракх|Тиберий]] и [[Гай Гракх|Гай Гракх]]. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.