Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Copy of Chatalar Inscription.jpg|дясно|мини|250п|Копие на Чаталарския надпис в музея на град [[Плиска]]]] |
[[Файл:Copy of Chatalar Inscription.jpg|дясно|мини|250п|Копие на Чаталарския надпис в музея на град [[Плиска]]]] |
||
[[Файл:Fortress of Khan Omurtag 30.jpg|дясно|мини|250п|Една от църквите в района на аула]] |
[[Файл:Fortress of Khan Omurtag 30.jpg|дясно|мини|250п|Една от църквите в района на аула]] |
||
'''Аулът на |
'''Аулът на кан Омуртаг''' е български дворец, изграждането на който се свързва със строителните дейности на кан [[Омуртаг]]. Той е произведение на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Смята се, че това е [[дворец]]ът, споменат в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита [[църква]] от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски [[стенопис]]и по българските земи. |
||
Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Вера Антонова]] и [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Цветана Дремсизова-Нелчинова]] от Народния музей - [[Шумен|гр. Коларовград]] ([http://museum-shumen.eu/bg/ Регионален исторически музей - гр. Шумен]) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. [[Тодор Балабанов]] от филиала на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт към БАН]] в гр. Шумен. |
Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Вера Антонова]] и [[Старши научен сътрудник|ст. н. с]]. [[Цветана Дремсизова-Нелчинова]] от Народния музей - [[Шумен|гр. Коларовград]] ([http://museum-shumen.eu/bg/ Регионален исторически музей - гр. Шумен]) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. [[Тодор Балабанов]] от филиала на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт към БАН]] в гр. Шумен. |
Версия от 11:52, 8 февруари 2013
Аулът на кан Омуртаг е български дворец, изграждането на който се свързва със строителните дейности на кан Омуртаг. Той е произведение на Плисковско-Преславската култура. Смята се, че това е дворецът, споменат в Чаталарския надпис. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита църква от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по българските земи.
Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на ст. н. с. Вера Антонова и ст. н. с. Цветана Дремсизова-Нелчинова от Народния музей - гр. Коларовград (Регионален исторически музей - гр. Шумен) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. Тодор Балабанов от филиала на Археологическия институт към БАН в гр. Шумен.
Разположение
Аулът е разположен в местността „Хисар кале“ в землището на община Велики Преслав на около 2 km южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 km от градовете Шумен и Велики Преслав. До него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива, които да насочват към двореца. С изключение на един от обектите мястото е необлагородено и в процес на археологическо проучване.
Готски период
Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. Тодор Балабанов. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.
Български период
Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на кан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска. Южната част на голямата готска църква е пресечена от палисада. Разкрито е пространство около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Открит е каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. Открити са и кости на кучета и зайци вероятно принесени в жертва. Все още не е изяснена ролята на аула във военната система на първата българска държава.
Литература
- „Аулът на хан Омуртаг при Чаталар“, Вера Антонова, Цветана Дермсизова - Нелчинова, ДИ "Септември", 1981 г.
Източници
- Аул хан Омуртаг
- в-к Дума, „От епископ Вулфила до хан Омуртаг“
- Антични тайни в Омуртаговия аул
- Готско сребро в аула на Омуртаг
- Немските племена готи са четвъртият най-важен елемент в нашата история
Външни препратки