Каяфа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: fa:قیافا
Ред 42: Ред 42:
[[es:Caifás]]
[[es:Caifás]]
[[eu:Kaifas]]
[[eu:Kaifas]]
[[fa:قیافا]]
[[fi:Kaifas]]
[[fi:Kaifas]]
[[fr:Caïphe]]
[[fr:Caïphe]]

Версия от 09:29, 10 февруари 2013

Христос пред Каяфа, картина от Матиас Стом (1630)
Христос пред Каяфа. (Фреска от Джото в капелата Скровени, Падуа, ок. 1305 г.)

Йосиф Каяфа (среща се още и като Йосиф Кайяфа и Йосиф Кайафа) (Kaiphas, Kajafas, в същност: Josef Qajjafa) е първосвещеник във Втория храм в годините от 18 до 36. Слоред Евангелията той играе важна роля за осъждането на Исус Христос.

Назначен е от прокуратора на Юдея Валерий Грат, предшественикът на Пилат Понтийски, а е отстранен от длъжност от бащата на бъдещия император Вителий - Луций Вителий (прокуратор на Сирия и син на квестора Публий Вителий). Упоменат от Йосиф Флавий в "Юдейски древности" като садукей и зет на стария първосвещеник Анна. Според равинската традиция минава за "прочут лакей на римляните",[1] което не е учудващо, понеже след разрушаването на Втория храм Талмудическата традиция е изцяло под давление на фарисеите (на практика останалите юдейски секти са унищожени в хода на Първата юдейско-римска война).

Интересни факти

Преди да назначи Йосиф Каяфа (по това време първосвещениците се назначават от прокураторите) за първосвещеник, римският прокуратор Валерий Грат (от 15 до 26 г.), предшественикът на Пилат Понтийски, посочва и отстранява последователно трима първосвещеници, докато се спира на най-послушния Йосиф Каяфа. Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.[2]

През ноември 1990 година при изкопни работи по време на строителството на аквапарк в местността "Гора на мира" в Йерусалим багер случайно се натъква на изкуствена пещера, която се оказва запечатана погребална камера-костница от времето на Първата юдейско-римска война и Обсадата на Йерусалим през 70 година. Край едни от останките се чете надпис на арамейски „Йосиф, син на Каяфа“. Учените са на мнение, че костите са на сина на Йосиф Каяфа, който носи името на баща си.

В костницата археолозите откриват костите на шест души: две бебета, едно дете на възраст от 2 до 5 години, друго дете на около 13 години, възрастни жена и мъж на около 60 години. Вероятно последния скелет е на сина на Йосиф Каяфа. След края на проучването на костницата, костите са препогребани от израелското министерство на вероизповеданията на Елеонския хълм. Интересният факт в случая е, че в устата на предполагаемия син на Йосиф Каяфа е поставена монета, което е характерен гръцки, а не еврейски обичай.

Източници

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 199. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 76. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също

Външни препратки