Студен кладенец (язовир): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Водосборен басейн на Арда using HotCat |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
|населени_места = |
|населени_места = |
||
}} |
}} |
||
'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]]. |
'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]]. |
||
Версия от 17:05, 10 февруари 2013
Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.
"Студен кладенец" е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград.
Със своите 27 км² площ той е 3-ят по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“[1].
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.
Водосборната му област е 3752 км2 със среден годишен отток 1600 млн. м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната - 8 метра. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м3, което се простира общо на 29 км нагоре по течението.
Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ[2].
Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).
Изгледи
Бележки
- ↑ Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
- ↑ По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.
| ||||||||||||
| |||||