Сицилианска експедиция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: fi:Syrakusan piiritys 415 eaa.
Ред 30: Ред 30:
[[es:Expedición a Sicilia]]
[[es:Expedición a Sicilia]]
[[fa:جنگ سیسیل]]
[[fa:جنگ سیسیل]]
[[fi:Syrakusan piiritys 415 eaa.]]
[[fr:Expédition de Sicile]]
[[fr:Expédition de Sicile]]
[[hu:Szicíliai hadjárat]]
[[hu:Szicíliai hadjárat]]
Ред 37: Ред 38:
[[no:Den sicilianske ekspedisjon]]
[[no:Den sicilianske ekspedisjon]]
[[pl:Wyprawa sycylijska]]
[[pl:Wyprawa sycylijska]]
[[ru:Сицилийская экспедиция]]
[[ru:Сицилийская экспедиция]]
[[sh:Sicilijanska ekspedicija]]
[[sh:Sicilijanska ekspedicija]]
[[sr:Сицилијанска експедиција]]
[[sr:Сицилијанска експедиција]]

Версия от 05:16, 12 февруари 2013

Пътят на атинският флот до и около Сицилия

Сицилийската експедиция е епизод от пелопонеската война в хода на която атинският флот предприема в годините 415—413 пр.н.е. опит да превземе Сиракуза.

Предистория

В хода на общо взето неуспешната военна кампания в Древна Гърция по време на войната със Спарта, Древна Атина обръща своето внимание към Сицилия. Съществуващите древногръцки градове на острова по онова време били изключително богати и проспериращи като Сиракуза с околностите достигала невижданите другаде половин милион жители, т.е. малко по-малко от Древна Атина като мегаполис. Атиняните решили, че овладяването на Сицилия би им донесло огромно стратегическо приемущество в жива сила и икономически ресурси, а на важния спартански съюзник Коринт би се нанесъл силен удар върху презморската търговия. Укрепените по морския път към Сицилия градове-съюзници на Атина от предходния етап на войната (Пилос, Керкира, Навпакт) биха могли да дадат значителни контигенти за успеха на начинанието.

Повод

Като casus belli послужила просбата към Атина на град Сегеста за помощ срещу Селинунт, който подържал спартанския съюзник Сиракуза. От друга страна градът бил йонийски, а сиракузците с техните съюзници били, както и спартанците, дорийци. Командири на експедиционния корпус били Никий, Ламах и Алкивиад.

Преди самото начало на експедицията са унищожени много херми — статуи с религиозен характер, като съмненията за престъплението се стоварили върху Алкивиад, който независимо от това не е отзован предходно, като едва след разследването, т.е. когато е в Сицилия пристига заповедта за принудителното му завръщане. Разбирайки какво го чака, Алкивиад преминава на спартанска страна, издавайки целия план на противника.

Експедицията е осъществена с над 130 триери, около 5000 хоплити, 1300 лековъоръжени войни, провизии и снаряжение. В състава и липсва конница. След отстраняването и бягството на Алкивиад начело ѝ застава стратега Никий. По време на плаването редица гръцки градове по пътя се присъединяват към атиняните, като наместо бърз и решителен удар, Никий избира изчаквателна тактика, в резултат от която 415 г. пр.н.е. завършва безрезултатно за атиняните. С настъпването на зимата, експедиционният корпус е разквиртирован, което позволява на сиракузците да изпратят послание до Спарта с молба за помощ. Спартанците изпращат отряд начело с Гилип, който обединявайки всичките налични спартански сили на острова успява да разбие атиняните и да предотврати превземането на Сиракуза от вражеските сили. Загубилите атиняни получават подкрепление под командоването на Демосфен в състав 73 триери и 5000 хоплити[1], но положението като цяло не се подобрява за атинските сили. След известно колебание атинските стратези вземат решение да отстъпят, но предвид настъпилото на 27 август 413 г. пр.н.е. лунно затъмение (което е разтълкувано като лошо предзнаменование) е решено да се изчака с изтеглянето, което в крайна сметка се оказва фатално, а в последвалата морска битка атинският флот е напълно разбит и останалата на острова атинянска войска отстъпва безредно опитвайки се да се добере до градовете съюзени с Атина на острова. Сиракузци съумяват да организират преследване на противника и напълно да го разбият, при което основните атинянски сили са взети в плен, след което и продадени в робство, а стратезите Никий и Демосфен - обезглавени.

Значение

Провалът на сицилийската експедиция е пълна катастрофа за Древна Атина в Пелопонеската война - атиняните губят 2/3 от флота си, 1/3 от хоплитското си опълчение, а финансите им са напълно изтощени. В самата Атина се появяват проспартански настроения сред част от населението в резултат от което расте влиянието на Хетерията — тайна олигархическа организация. Фактически този провал става повратна точка във войната, макар че нейния край е далече в бъдещето все още.

Източници

Шаблон:Link FA