Паническо разстройство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 5427215 на 95.42.109.185 (б.)
Ред 30: Ред 30:
[[tr:Panik atak]]
[[tr:Panik atak]]
[[yi:פאניק אטאקעס]]
[[yi:פאניק אטאקעס]]
мама го има

Версия от 19:41, 14 февруари 2013

Паническото разстройство е сравнително често срещано заболяване вследствие на неспособността на човешкия организъм да се справи с атаките на стреса. То е от групата на депресивните състояния. Някои психиатри го нареждат по честота на проявяване след зъбния кариес, други твърдят, че на 70 човека един боледува от паническо разстройство. То се появява тогава, когато химичните съединения в организма, отговорни за справянето със стреса са изчерпани (серотонин). При настъпване на кризата в организма се излива голямо количество адреналин, който предизвиква и симптомите на паническото разстройство като задушаване, неспособност за справяне с кризата, силен страх - от смърт или инфаркт, сърдечна аритмия и учестено сърцебиене, понякога чувство за загуба на равновесие.

Индивидът започва да се самоизолира, спира да излиза поради страх кризата да не се случи отново на публично място. Изобщо човек започва да си налага всевъзможни ограничения вследствие страха от появата на криза. В началото на заболяването тези симптоми са краткотрайни, но с напредването му те зачестяват и стават по-продължителни. За страдащите от това заболяване на първо място трябва да се знае, че въпреки драматичното му протичане от него не се умира. Заболяването е напълно лечимо. Лекуващият лекар е психиатър и той предписва медикаментозно лечение с антидепресанти, което продължава в зависимост от степента на задълбочаване на заболяването. Антидепресантите се предписват без специална рецепта, свободни са за закупуване от аптеките и не водят до пристрастяване. Например предписват се в комбинация Zoloft, Paroxat и Thioridazin. Лекуващият психиатър определя дозата и продължителността на лечение. След като се постигне необходимия резултат от медикаментите, дозата им се намалява до спиране (рязкото спиране на антидепресантите би довело до обратен ефект). Първите резултати от лечението с антидепресанти се проявяват обикновено към двадесетия ден от приемането им.

Паническото разстройство не е завинаги. Доста хора преживяват една или няколко панически атаки и с това се разминават. И дори забравят за тях. Други хора развиват паническо разстройство, което преминава във фобия, която е известна като “страх от страха”, т.е. страх от паническа атака, която всеки миг може да се появи.

Ако е преживяна паническа атака в кола, докато например е изчаквано пред светофара или задръстване, възможно е да се развие страх при всеки следващ светофар и задръстване. Като резултат - индивида ще започва да избягва тези ситуации. Съществува реална възможност постепенно тази криза да започне да се прехвърля и във всички други сфери на живота. Работата и задълженията сигурно ще започнат да затрудняват, приятелствата и контактите също. Бракът се подлага на сериозно изпитание, децата трудно могат да разберат “странното” поведение на родителите си.

Bъншни препратки