Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
{{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>}} |
{{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>}} |
||
В граматиката ''българизъм'' може да |
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 00:57, 15 февруари 2013
Българщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти - национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2] В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]
Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:
| „ | ...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.[3] | “ |
Пейо Яворов пише:
| „ | Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.[4] | “ |
В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]
Бележки
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.