Българщина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
{{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>}}
{{цитат|Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>}}


В граматиката ''българизъм'' може да означа и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 00:57, 15 февруари 2013

Заглавна страница на ръкописа на Кузман Шапкарев „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“

Българщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти - национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2] В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]

Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:

...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.[3]

Пейо Яворов пише:

Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.[4]

В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]

Бележки

  1. а б в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.
  2. а б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.
  3. Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.
  4. Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.