Метеорит: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: tt:Метеоритлар |
Tourbillon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Най-големият метеорит, Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г., е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали. |
Най-големият метеорит, Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г., е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали. |
||
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на [[Тунгуския метеорит]] през 1908 година. и на [[Сихоте-алинския метеорит]] през 1947 година. От втория са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. |
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на [[Тунгуския метеорит]] през 1908 година. и на [[Сихоте-алинския метеорит]] през 1947 година. От втория са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. Най-разрушителното метеоритно явление е [[Челябински метеоритен взрив|Челябинският метеоритен взрив]] над Русия през 2013 година. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 20:59, 16 февруари 2013
Метеоритът (в българския народен език се срещат словосъчетанията "огнебесгур" — от огнена + небесна + сгур —, "божа сгур", "божа огнесгур", "небесна шлака" и др.) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери — това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем болидът осветява местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.
Най-големият метеорит, Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна Африка през 1920 г., е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m3.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: никел, магнезий, желязо, силиций, сяра, алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни минерали, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали.
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на Тунгуския метеорит през 1908 година. и на Сихоте-алинския метеорит през 1947 година. От втория са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. Най-разрушителното метеоритно явление е Челябинският метеоритен взрив над Русия през 2013 година.