Луч: Разлика между версии
| Ред 57: | Ред 57: | ||
|| 37 || Васил (Васе) Димитров Пупков || [[Скопие]] || книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието<ref name="Църнушанов 152">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.</ref> |
|| 37 || Васил (Васе) Димитров Пупков || [[Скопие]] || книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието<ref name="Църнушанов 152">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.</ref> |
||
|- |
|- |
||
|| 38 || д-р Милош Яковлевич || [[Галичник]] || лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението<ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 - 153.</ref> |
|| 38 || д-р [[Милош Яковлевич]] || [[Галичник]] || лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението<ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 - 153.</ref> |
||
|- |
|- |
||
|| 39 || Аца Цветкович || [[Битоля]] || сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
|| 39 || Аца Цветкович || [[Битоля]] || сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
||
Версия от 09:01, 17 февруари 2013
| „Луч“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | списание |
| Начало | 1 юни 1937 |
| Край | 20 май 1938 |
| Издател | Борис Арсов |
„Луч“ (Шаблон:Lang-sr) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Югославия. Списанието е издавано от дейци на Македонската младежка тайна революционна организация като орган поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]
История
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Охрид, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печати в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други. На 1 януари 1938 година списанието става акционерно дружество с 28 акционери. По-късно е забранено от обществен обвинител[3].
Членове-съдружници на предприятието „Луч“
| Номер | Име | От | Професия |
|---|---|---|---|
| 1 | д-р Теодосий Робев | Битоля | стопановед |
| 2 | д-р Борис Арсов | Крива паланка | юрист |
| 3 | проф. Георги Киселинов | Ресен | филолог, главен двигател на редакцията |
| 4 | д-р Александър Георгиев | Кратово | лекар[2] |
| 5 | Христо Попсимов | Охрид | поет, юрист, внук на Григор Пърличев |
| 6 | д-р Иван Анастасов | Кавадарци | лекар, син на Григор Анастасов |
| 7 | д-р Петър Здравев | Тетово | лекар, член на Академичното дружество „Македония“ в Женева |
| 8 | д-р Тодор Хаджимитков | Скопие | ветеринарен лекар |
| 9 | д-р Георги Донов | Ресен | химик |
| 10 | д-р Тодор Мировски | икономист | |
| 37 | Васил (Васе) Димитров Пупков | Скопие | книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието[4] |
| 38 | д-р Милош Яковлевич | Галичник | лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението[5] |
| 39 | Аца Цветкович | Битоля | сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
| 40 | Йосиф Михайлович | Тресонче | инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението |
| 41 | Люба Маркович | Дримкол | сърбоманин, но критичен към режима[6] |
Бележки
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 - 153.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 - 153.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 153.
