Въоръжени сили на Картаген: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ErikvanB (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Carthaginian chariot.png|thumb|320px|right|Пуническа колесница]]
[[Картинка:Carthaginian chariot.png|мини|320п|Пуническа колесница]]
[[Картинка:Ingresso cothon Mozia MOD.jpg|thumb|320px|right|Пуническите кораби плавали под [[знак на Танит]]]]
[[Картинка:Ingresso cothon Mozia MOD.jpg|мини|320п|Пуническите кораби плавали под [[знак на Танит]]]]
'''Армията на Картаген''' е първа военна сила в периода на класическата [[древност]] до [[3 век пр.н.е.]] Мощта ѝ се крепи най-вече на [[картагенски флот|картагенския флот]], който е безспорен господар на морската шир в Средиземноморието по това време. Картагенският флот се състоял от малко военни и предимно търговски кораби, чиято технология на производство била такава, че те изпълнявали многофункционална роля, т.е. лесно се преустройвали в бойни по време на война, тъй като така и били проектирани.


'''Армията на Картаген''' е първа военна сила в периода на класическата [[древност]] до [[3 век пр.н.е.]]
В периода 6 - 3 век пр.н.е. Картаген реализира амбициозна програма за външнотърговска политическа експанзия в Сардиния, на Балеарските острови и в Северна Африка. По тази причина, армията му постепенно се превръща в мултиетническа мозайка, тъй като липсва потенциал от човешки ресурси в метрополията, а и най-вече мотивация сред картагенското население за война. По тези причини републиката привлича контингент от чужди войски, главно като наемници. Така постепенно картагенската армия се превръща в един конгломерат от [[пуни]] в алианс с наемници, основно [[либийци]], [[бербери]], [[ибери]] и [[гали]].

Мощта ѝ се крепи най-вече на [[картагенски флот|картагенския флот]], който е безспорен господар на морската шир в [[Средиземноморието]] по онова време. Картагенският флот се състоял от малко военни и предимно търговски кораби, чиято технология на производство била такава, че те изпълнявали многофункционална роля, т.е. лесно се преустройвали в бойни по време на война, тъй като така и били проектирани.

В периода 6 - 3 век пр.н.е. Картаген реализира амбициозна програма за външнотърговска политическа експанзия в [[Сардиния]], на [[Балеарските острови]] и в Северна Африка. По тази причина, армията му постепенно се превръща в мултиетническа мозайка, тъй като липсва потенциал от човешки ресурси в метрополията, а и най-вече мотивация сред картагенското население за война. По тези причини републиката привлича контингент от чужди войски, главно като наемници. Така постепенно картагенската армия се превръща в конгломерат от [[пуни]] в алианс с наемници, основно [[либийци]], [[бербери]], [[ибери]] и [[гали]].


Структурно картагенската армия е комбинация от лека и тежка пехота и кавалерия с колесници, включително и твърде популярните сред пуните бойни слонове. От трети век е командвана от [[суфет]]ите - по един за армията и флота.
Структурно картагенската армия е комбинация от лека и тежка пехота и кавалерия с колесници, включително и твърде популярните сред пуните бойни слонове. От трети век е командвана от [[суфет]]ите - по един за армията и флота.
Ред 22: Ред 25:


[[Категория:Картаген]]
[[Категория:Картаген]]
[[Категория:Исторически армии]]
[[Категория:Исторически армии|Картаген]]

{{Link GA|es}}
{{Link GA|es}}



Версия от 10:38, 17 февруари 2013

Пуническа колесница
Пуническите кораби плавали под знак на Танит

Армията на Картаген е първа военна сила в периода на класическата древност до 3 век пр.н.е.

Мощта ѝ се крепи най-вече на картагенския флот, който е безспорен господар на морската шир в Средиземноморието по онова време. Картагенският флот се състоял от малко военни и предимно търговски кораби, чиято технология на производство била такава, че те изпълнявали многофункционална роля, т.е. лесно се преустройвали в бойни по време на война, тъй като така и били проектирани.

В периода 6 - 3 век пр.н.е. Картаген реализира амбициозна програма за външнотърговска политическа експанзия в Сардиния, на Балеарските острови и в Северна Африка. По тази причина, армията му постепенно се превръща в мултиетническа мозайка, тъй като липсва потенциал от човешки ресурси в метрополията, а и най-вече мотивация сред картагенското население за война. По тези причини републиката привлича контингент от чужди войски, главно като наемници. Така постепенно картагенската армия се превръща в конгломерат от пуни в алианс с наемници, основно либийци, бербери, ибери и гали.

Структурно картагенската армия е комбинация от лека и тежка пехота и кавалерия с колесници, включително и твърде популярните сред пуните бойни слонове. От трети век е командвана от суфетите - по един за армията и флота.

Първият препани камък за картагенската армия се оказва Сицилия по повод на която избухват Сицилийските войни, а властта над последния свободен град на острова става casus belli и за избухването на Пуническите войни с Древен Рим.

Картагенската армия въпреки всичко, и по причина на наемния си характер, не може да се мери с римската, която е основен стожер на Вечния град. Обаче Картаген е имал също славни военначалници подобно на римските, като най-известните пунически предводители са Хамилкар Барка и синът му - Ханибал.

Източници

Вижте също

Шаблон:Link GA