Бонифаций Монфератски

Бонифаций Монфератски
маркграф на Монферат солунски крал
Бонифаций Монфератски е избран да води Четвърия кръстоносен поход. Историческа картина от Анри Декен, 1840. Версай
Роден	1150 Пиемонт, Италия
Починал	4 септември 1207 Месинопол, (днес в Гърция)
Семейство
Род	Алерамичи
Баща	Вилхелм V
Майка	Юдит Бабенберг
Братя/сестри	Конрад Монфератски Рение Монфератски Вилхелм Монфератски
Съпруга	Жана Антиохийска Маргарита Унгарска (1204)
Деца	Вилхелм VI Деметрий Монфератски Агнеса Монфератска
Бонифаций Монфератски в Общомедия

Герб на Монферат

Бонифаций I Монфератски (Шаблон:Lang-it; Шаблон:Lang-gr) (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз (маркграф) (1191–1207) в Италия, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф Теобалд III дьо Шампан и крал на Солунското кралство (1204–1207). Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст.

Произлиза от фамилията Алерамичи. Той е третият син на маркграф Вилхелм V и Юдит Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд III от Австрия (Бабенберги) и Салирийката Агнеса от Вайблинген. По майчина линия Бонифаций е правнук на римко-немския император Хайнрих IV.

Неговите братя са Вилхелм Дългия меч († 1177, граф на Яфа и Аскалон, женен за Сибила Йерусалимска и баща на крал Балдуин V), Конрад Монфератски († 1192; крал на Йерусалим, женен от 1187 г. за Теодора, сестра на Исаак II Ангел) и Рение Монфератски (Райнер, † 1183, женен за Мария Комнина Порфирогенита), които имат също историческо значение. Той е братовчед на император Фридрих I Барбароса.

Към края на 1170-те години Бонифаций се присъединява с баща си на страната на братовчед си, римско-немският император Фридрих I Барбароса, в неговата война притив Ломбардския съюз. Неговият трубадур Раймбаут дьо Вакейрас го прославя с епическото писмо "Valen marques, senher de Monferrat". Добрите си отношешения с импретора Бонифаций заздравява чрез годежа на своя най-голям син с дъщеря на императора. С брат си Конрад той поема през 1183 г. регентството на Маркграфство Монферат, след като баща му тръгнал за Света земя.

През 1191 г. император Хайнрих VI дава на Бонифаций графството Инчиза. След смъртта на брат му Конрад през 1192 г. Бонифаций поема Маркграфството Монферат. През юни 1194 г. Бонифаций участва като флотски комендант в походите на императора в Сицилия.

През лятото 1200 г. Бонифаций приeмa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от Венеция, където оговорила с дожа Енрико Дандоло получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход. През 1201 г. Бонифаций е избран за предводител на Четвъртия кръстоносен поход на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф Теобалд III дьо Шампан. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в Соасон с рицърите.

През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в Хагенау за пръв път с византийския принц Алексий IV Ангел. Бонифаций предава власта на Маркграфство Монферат на синa си Вилхелм VI и пристигa на 19 aвгuст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г.

След превземането на Константинопол през 1204 г. Бонифаций е предложен за император на новосъздадената Латинска империя, заедно с Балдуин Фландърски, но кандидатурата му е отхвърлена.

След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство.

Българите с цар Калоян завладяват Адрианопол. Бонифаций участва с латинците (и венецианците) при обсадата на българите в Адрианопол от 29 март 1205 г. В последвалата Битка при Одрин на 14 април 1205 година император Балдуин I попада в плен на българите. Докато братът на Балдуин Хенрих Фландърски воювал по-нататък с българите, Бонифаций се настанил в Солун. Той възстановил замъка в Серес, който бил разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около Филипи. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император Хенрих Фландърски. През есента същата година той се среща с императора в Кипсела при Адрианопол.

На връщането си обратно в Месинопол Бонифаций разграбва Кърджалийския манастир „Свети Йоан Продром“. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.

На 4 септември 1207 г. Солунският крал Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (Шаблон:Lang-gr) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.

Фамилия

Бонифаций Монфератски е женен два, или вероятно три пъти. С първата си съпруга Елена ди Боско имат 3 деца:

• Вилхелм VI († 17 септември 1225), маркграф на Монферат
• Агнеса Монфератска († 1208), ∞ 1207 г. с император Хенрих Фландърски († 1216)
• Беатриса, ∞ с Енрико II ди Карето, маркиз на Савона

Неговата втора съпруга вероятно е Жана дьо Шатильон, дъщеря на Райналд дьо Шатильон, с която няма деца. Третата му съпруга е от 1204 г. вдовицата на император Исаак II Ангел, Маргарита Унгарска (Мария), дъщеря на крал Бела III от Унгария. С нея той има един син, Деметрий († 1230), който го последва като крал на Солун под регентството на майка си.

Източници

• "Завладяването на Константинопол" от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на дейността и смъртта на Бонифаций Монфератски
• David Brader, Bonifaz von Montferrat (Berlin, 1907)
• A. Goria, Bonifacio I, marchese di Monferrato, XII, 118-124
• Steven Runciman, Thessalonica and the Montferrat inheritance, in: Gregorios ho Palamas 42 (1959), S. 27-34
• Donald E. Queller, Thomas F. Madden, The Fourth Crusade: the conquest of Constantinople, 1201-1204 (1999)

Външни препратки

• За това как един латински крал поискал да завладее българските земи, но вместо това загубил главата си и кралството си

• Портал „Македония“