Йордан Стубел: Разлика между версии
м интервал |
+ снимка |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Йордан Стубел |
| име = Йордан Стубел |
||
| портрет = |
| портрет = 373К-1-690-1-Yordan Stubel, Zlatorog (crop).jpeg |
||
| портрет-описание = Йордан Стубел, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ |
|||
| px = 220px |
|||
| описание = български поет |
| описание = български поет |
||
| роден-дата = |
| роден-дата = {{др|1897|2|19|1}} |
||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-дата = |
| починал-дата = {{дсг|1952|12|30|1897|2|19|1}} |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „[[Шуми Марица (цикъл)|Шуми Марица]]“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. |
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „[[Шуми Марица (цикъл)|Шуми Марица]]“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. |
||
== Живот и поезия == |
== Живот и поезия == |
||
Ред 19: | Ред 20: | ||
=== След края на войните === |
=== След края на войните === |
||
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „[[Български воин]]“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „[[Златорог]]“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“. |
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „[[Български воин]]“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „[[Златорог]]“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“. |
||
=== През 20-те години на XX век === |
=== През 20-те години на XX век === |
||
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на [[Септемврийското въстание]]. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“. |
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на [[Септемврийското въстание]]. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“. |
||
Ред 32: | Ред 31: | ||
=== В края на 30-те и през 40-те === |
=== В края на 30-те и през 40-те === |
||
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, [[народни приказки]] и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на [[Радио София]]. |
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, [[народни приказки]] и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на [[Радио София]]. |
||
Ред 40: | Ред 38: | ||
== Смърт == |
== Смърт == |
||
Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г. |
Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Yordan Stubel}} |
|||
* [http://music.pop.bg/biography36910.html Кратка биография] |
* [http://music.pop.bg/biography36910.html Кратка биография] |
||
* [http://knigi-news.com/?in=pod&stat=902§ion=13&cur=230 Йордан Стубел, забравеният лирик], статия от Стоян Вълев |
* [http://knigi-news.com/?in=pod&stat=902§ion=13&cur=230 Йордан Стубел, забравеният лирик], статия от Стоян Вълев |
Версия от 08:25, 18 февруари 2013
- Тази статия е за българския поет Йордан Иванов Бакалов. За политика, носещ същото име, вижте Йордан Иванов Бакалов (политик).
Йордан Стубел | |
български поет | |
Йордан Стубел, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
Роден |
19 февруари 1897 г.
|
---|---|
Починал | 30 декември 1952 г. (на 55 г.)
|
Йордан Стубел в Общомедия |
Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
Живот и поезия
Ранно детство
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.
След края на войните
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.
През 20-те години на XX век
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“.
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда „Готовани“, „Работна мушица“, бедността „Баба и дядо“, образованието „Който учи, ще сполучи“ и други.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
В края на 30-те и през 40-те
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София.
Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог“ е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война,повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.
Смърт
Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.
Външни препратки
- Кратка биография
- Йордан Стубел, забравеният лирик, статия от Стоян Вълев
- стихотворения