Галичица: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Промяна: nn:Galitsjitsa |
|||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|вид]]ове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити. |
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|вид]]ове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити. |
||
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония. |
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония. kircho vij sho sam napisal :D |
||
== Други == |
== Други == |
||
Версия от 13:47, 18 февруари 2013
Галичица е планина в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк[1].
На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.
География
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].
Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).
Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.
Биологично разнообразие
Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни ендемични видове.
Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония. kircho vij sho sam napisal :D
Други
По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името ‘Бугарска чука’.
Литература
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Източници
- ↑ а б Природно наследство на Република Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
- ↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
- ↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
- ↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики
Външни препратки
- Официален сайт на село Елшани - на английски
