Луч: Разлика между версии
Ред 123: | Ред 123: | ||
{{цитат|Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...<ref name="Църнушанов 155">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155.</ref>}} |
{{цитат|Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...<ref name="Църнушанов 155">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155.</ref>}} |
||
Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия: |
|||
{{цитат|Повардарието са напуснали над 50 000 негови синове, зщото нямат достатъчно земя, която да ги храни. Същевременно тъкмо в този Юг са колонизирани 10 650 семейств, докарани от пасивните краища на зържавата... Не е направено нищо в борбата против туберкулозата, против голямата и несъразмерна детска смъртност... Положението е наистина отчаяно. Прехраната е невъзможна. Работникът въобще няма възможност да си купи месо, захар, мляко и пр. Всичко това е непостижимо за него. Още по-малко може да се облече и обуе.<ref name="Църнушанов 156">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 156.</ref>}} |
|||
Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател [[Драгиша Цветкович]] в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.<ref name="Църнушанов 156"/> |
|||
Списанието е забранено от обществен обвинител.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref> От списанието излизат общо 14 броя.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.</ref> |
Списанието е забранено от обществен обвинител.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref> От списанието излизат общо 14 броя.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.</ref> |
Версия от 14:10, 19 февруари 2013
„Луч“ | |
година ІІ, брой 3, 30 март 1938 г. | |
Информация | |
---|---|
Вид | списание |
Начало | 1 юни 1937 |
Край | 20 май 1938 |
Издател | Борис Арсов |
„Луч“ (Шаблон:Lang-sr, в превод Лъч) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци Македонската младежка тайна революционна организация, като орган поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]
Основаване
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Битоля, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.
Членове-съдружници на предприятието „Луч“
Номер | Име | От | Професия |
---|---|---|---|
1 | д-р Теодосий Робев | Битоля | стопановед, потомък на фамилията Робеви |
2 | д-р Борис Арсов | Крива паланка | юрист |
3 | проф. Георги Киселинов | Ресен | филолог, главен двигател на редакцията |
4 | д-р Александър Георгиев | Кратово | лекар[2] |
5 | Христо Попсимов | Охрид | поет, юрист, внук на Григор Пърличев |
6 | д-р Иван Анастасов | Кавадарци | лекар, син на Григор Анастасов |
7 | д-р Петър Здравев | Тетово | лекар, член на Академичното дружество „Македония“ в Женева |
8 | д-р Тодор Хаджимитков | Скопие | ветеринарен лекар |
9 | д-р Георги Донов | Ресен | химик |
10 | д-р Тодор Мировски | Щип | икономист |
11 | Спиро Китинчев | Скопие | виден българин |
12 | инженер Кирил Жерновски | Дебърско | |
13 | инженер Атанас Атанасов | Куманово | |
14 | инженер Димитър Караджов | Щип | известно време кмет на града |
15 | Тома Кленков | Струга | аптекар в Свети Никола |
16 | Тома (Томче) Попцветанов Кочков | Скопие | бивш учител, виден българин |
17 | поп Стоилко Давидов | Кратово | свещеник в Скопие |
18 | Милче Стоянов | Скопие | аптекар |
19 | Антон Панов | Дойран | артист, автор на драмата „Печалбари“ на македонски диалект |
20 | Филип Каваев | Струга | учител, автор на патриотични разкази на македонски диалект, редовен сътрудник |
21 | Атанас Чорбев | Велес | депутат |
22 | Сане Санев | Скопие | търговец |
23 | Тихомир Здравев | Скопие | търговец |
24 | Методий Минчев | Скопие | чиновник |
25 | Коце Ванов | Велес | стопановед, виден общественик |
26 | Сотир Тренчев | Ресен | юрист, адвокат в Битоля |
27 | Цеко Стефанов Попиванов | Скопие, по произход от Кочани | журналист с леви убеждения |
28 | Методи Андонов | Прилеп | търговец винар |
29 | Трайко Рибарев | Скопие | търговец, потомък на възрожденския род Рибреви, член на ММТРО |
30 | Павле Гичев | Велес | часовникар в Скопие, член на ММТРО |
31 | Андрей Алексов Михайлов | Скопие | търговец, виден член на ММТРО |
32 | Михо Михайлов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
33 | Никифор (Форе) Талаганов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
34 | Зафир Джиков | Скопие | търговец, изявен български активист |
35 | Георги Симонов | Велес | месар |
36 | Васил (Васе) Димитров Пупков | Скопие | книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието[3] |
37 | д-р Милош Яковлевич | Галичник | лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението[4] |
38 | Аца Цветкович | Битоля | сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
39 | Йосиф Михайлович | Тресонче | инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението |
40 | Люба Маркович | Дримкол | сърбоманин, но критичен към режима[5] |
Политика
Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония - българи или сърбомани с единственото изключение на сърбина проф. Душан Неделкович, публикувал теоретична лява политическа статия.[5]
Публикуваните материали са за Македония (наричана Южни краеве) - икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е Никола Мартиноски.[5] Статиите са на сръбски, но в тях се вкарва и македонски говор, като особено успешно го прави Каваев.[6] Статиите чест прикрито се опитват да прокарат българска патриотична линия. Така например бившият български учител Тома Попцветанов пише в статията си „Значението на Св. св. Кирил и Методий за югославянството“:
„ | Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...[7] | “ |
Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия:
„ | Повардарието са напуснали над 50 000 негови синове, зщото нямат достатъчно земя, която да ги храни. Същевременно тъкмо в този Юг са колонизирани 10 650 семейств, докарани от пасивните краища на зържавата... Не е направено нищо в борбата против туберкулозата, против голямата и несъразмерна детска смъртност... Положението е наистина отчаяно. Прехраната е невъзможна. Работникът въобще няма възможност да си купи месо, захар, мляко и пр. Всичко това е непостижимо за него. Още по-малко може да се облече и обуе.[8] | “ |
Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател Драгиша Цветкович в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.[8]
Списанието е забранено от обществен обвинител.[9] От списанието излизат общо 14 броя.[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 - 153.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152 - 153.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 153.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 156.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.