Богота: Разлика между версии
→История: илюстрации |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 85: | Ред 85: | ||
Богота има хладен планински климат, който дължи на високата си надморска височина. Температурите се колебаят от 7° до 18°С със средна годишна температура от 13°. Най-много валежи падат между април-май и септември-октомври. |
Богота има хладен планински климат, който дължи на високата си надморска височина. Температурите се колебаят от 7° до 18°С със средна годишна температура от 13°. Най-много валежи падат между април-май и септември-октомври. |
||
Площта на града е 1775 км². Богота е разположена в котловина на западния склон на Източните [[Кордилери]], на височина 2 610 м над морското равнище. |
Площта на града е 1775 км². Богота е разположена в котловина на западния склон на Източните [[Кордилери]], на височина 2 610 м над морското равнище.{{hrf|Большая советская энциклопедия|2013}} Градът е построен на брега на малката река [[Рио Сан Франциско (река)|Рио Сан Франциско]], като днес тя протича по тръби и е невъзможно да се види. Макар, че столицата на Колумбия се намира на практика на екватора, поради голямата си надморска височина, там не е топло. Средната температура на най-топлия месец е 15 градуса, а на най-студения – около 14 градуса, т. е. на практика всички месеци са почти еднакви. През деня температурата на въздуха е 19–22 [[Градус Целзий|°C]], през нощта е 7–11 °C. Поради своето географско положение, градът е подлаган на [[Земетресение|земетресения]].{{hrf|Большая советская энциклопедия|2013}} |
||
Столицата на Колумбия е разположена в студен пояс, за който е характерен прехода от планински гори към безлесни алпийски ливади (''[[парамо]]''). По бреговете на реките растат бодливи храсти, ниски гори и треви. В района има са [[маймуна|маймуни]], [[пума| пуми]], [[ягуар]]и, [[пекари]], [[тапир]]и, [[броненосец (бозайник)|броненосци]], [[таралеж]]и, [[ленивец|ленивци]], [[опосум]]и, много видове змии и гущери. В реките има [крокодил]]и и [[костенурка|костенурки]]. |
Столицата на Колумбия е разположена в студен пояс, за който е характерен прехода от планински гори към безлесни алпийски ливади (''[[парамо]]''). По бреговете на реките растат бодливи храсти, ниски гори и треви. В района има са [[маймуна|маймуни]], [[пума| пуми]], [[ягуар]]и, [[пекари]], [[тапир]]и, [[броненосец (бозайник)|броненосци]], [[таралеж]]и, [[ленивец|ленивци]], [[опосум]]и, много видове змии и гущери. В реките има [крокодил]]и и [[костенурка|костенурки]]. |
||
Версия от 14:28, 19 февруари 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Богота.
Богота̀ (Шаблон:Lang-es, [boɣoˈta])[1] е столицата на Колумбия. В административно отношение образува самостоятелен столичен окръг, като в същото време е административен център на съседния департамент Кундинамарка. Богота е най-големият град в страната с население 7,4 милиона души (2010),[2] а на целия метрополен регион около града — към 10 милиона души.
От север на юг градът се простира на 40 km, а от изток на запад на 20 km. По своята площ Богота е най-големият град в Колумбия и един от най-големите в Латинска Америка. Градът е един от 30-те най-големи в света и е третата по надморска височина (2625 m) столица в Южна Америка след Кито и Ла Пас.[3] Поставен е на 54-то място в Индекса на глобалните градове за 2010 година,[4], а Мрежата за изследване на глобализацията и световните градове го класифицира като глобален град от категория Бета+.[5]
Градът е основан на 6 август 1538 година. В града има много университети и библиотеки, поради което понякога го наричат „Атина на Южна Америка“.[6] През 2007 г. Богота е обявена от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата.
География
Климат
Богота има хладен планински климат, който дължи на високата си надморска височина. Температурите се колебаят от 7° до 18°С със средна годишна температура от 13°. Най-много валежи падат между април-май и септември-октомври.
Площта на града е 1775 км². Богота е разположена в котловина на западния склон на Източните Кордилери, на височина 2 610 м над морското равнище.[7] Градът е построен на брега на малката река Рио Сан Франциско, като днес тя протича по тръби и е невъзможно да се види. Макар, че столицата на Колумбия се намира на практика на екватора, поради голямата си надморска височина, там не е топло. Средната температура на най-топлия месец е 15 градуса, а на най-студения – около 14 градуса, т. е. на практика всички месеци са почти еднакви. През деня температурата на въздуха е 19–22 °C, през нощта е 7–11 °C. Поради своето географско положение, градът е подлаган на земетресения.[7]
Столицата на Колумбия е разположена в студен пояс, за който е характерен прехода от планински гори към безлесни алпийски ливади (парамо). По бреговете на реките растат бодливи храсти, ниски гори и треви. В района има са маймуни, пуми, ягуари, пекари, тапири, броненосци, таралежи, ленивци, опосуми, много видове змии и гущери. В реките има [крокодил]]и и костенурки.
 Климат на Богота 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 25,0 | 25,8 | 25,0 | 25,0 | 25,4 | 25,0 | 23,4 | 23,6 | 23,3 | 24,4 | 24,0 | 24,6 | 25,8 |
| Средни максимални температури (°C) | 19,8 | 19,6 | 19,6 | 19,3 | 19,2 | 18,8 | 18,3 | 18,6 | 19,0 | 19,1 | 19,2 | 19,5 | 19,2 |
| Средни температури (°C) | 13,0 | 13,5 | 13,7 | 13,8 | 14,0 | 13,7 | 13,3 | 13,4 | 13,3 | 13,4 | 13,3 | 13,2 | 13,5 |
| Средни минимални температури (°C) | 6,2 | 7,5 | 8,2 | 9,2 | 9,2 | 8,7 | 8,2 | 7,9 | 7,6 | 8,2 | 8,3 | 7,1 | 8,0 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −5 | −6,4 | −5 | −1,1 | 0,7 | 0,0 | −1,1 | −2,2 | −0,2 | −1,1 | 0,0 | −4 | −6,4 |
| Средни месечни валежи (mm) | 34 | 50 | 75 | 98 | 99 | 56 | 44 | 42 | 60 | 113 | 96 | 67 | 835 |
| Източник: Погода и климат | |||||||||||||
История
Предколониален период
Първите заселници в региона на днешния град са индиански групи, навлезли в региона от Централна Америка. При пристигането на европейците през 16 век областта е населена от етническата група чибча, която наброява около половин милион души. Те обитават платата с умерен климат между платото Парамо де Сумапас на югозапад и Кукуи на североизток.
В началото на 16 век чибча са обединени в две големи федерации, оглавявани от вождове. Югозападната част на областта е владение на вожда Сипа, чието седалище е в Баката, днешната Богота. Чибча имат земеделска икономика, обхващаща мрежа от разпръснати селища, но не изграждат големи градове
Колониален период
На 6 април 1536 г. губернаторът и аделантадо на провинция Санта Марта Педро Ернанес де Луго изпраща заместника си, конкистадора Гонсало де Кесада, с отряд от 500 души нагоре по течението на Рио Гранде.[8] Експедицията се разделя на две групи — едната, ръководена от Кесада, тръгва по суша, а другата, начело с Диего де Урбино, се изкачва по реката с четири бригантини.
Хименес де Кесада се отправя по търговския път, по който индианците превозват сол, служеща като разменно средство, от карибското крайбрежие навътре в континента. Той достига до плодородното плато Кундинамарка сред девет месеца. В похода са загубени два брига, един от които — заедно с хората. Самата долина, в която днес се намира Богота, първо е открита от отправените на разузнаване 25 души, начело с капитаните Антонио де Лебриха и Хуан де Сеспедес. По това време заради схватките с индианските племена и болести в отряда са останали около 170 човека,[9] за които обаче не представлява проблем да покорят населяващите този район чибча. За името на града и индианските постройки в него в испанските документи първо се споменава в доклада на кралските чиновници Хуан де Сан Мартин и Антонио де Лебриха, взели лично участие в похода на Хименес де Кесада.[9]
Кесада решава да създаде укрепен пункт за бъдещото усвояване на областта и през 1538 година на мястото на селището на Чибча, наречено Баката, е основан испанският град Богота. При основаването градът получава названието „Санта Фе де Богота“, но с времето започва да се използва по-кратката форма „Богота“. „Санта Фе“ е испанското име на християнския празник Преображение Господне (6 август), когато официално е създаден града.[10]
През 1553 година централният градски площад е преместен на днешното си място и започва строителството на катедрална църква, която до 1585 година остава единствена в града. През 1573 година архиепископ Луис Сапата де Карденас обявява света Исабела за закрилница на града, поради това, че носи със себе си главата (като свещена реликва) на унгарската кралица Изабела, подарена му в Мадрид от австрийската кралица Анна (последната жена на Филип II). Реликвата е поставена в сребърно сандъче в катедралата, а за ден за почитане на светицата е определен 19 ноември.
От 1598 година Богота е столица на разрастващото се испанско генерал-капитанство Нова Гранада, което от 1739 година е вицекралство.[7] От края на 16 век населението, съставено от европейци, метиси, индианци и африкански роби, започва постепенно да нараства. Според преброяването от 1789 година градът има 18 161 жители, а през 1819 година те вече са около 30 хиляди.
В края на 18 век под влиянието на Просвещението и Френската революция в Колумбия, както и в останалите страни от Латинска Америка, започва да се говори за самоуправление и независимост на колониите. Тласък на движението за независимост дава френската окупация на Испания по време на Наполеоновите войни. Креолският елит на Нова Гранада заявява верността си към законния испански крал Фердинанд VII и на 20 юли 1810 година провъзгласява самоуправлението на страната до възстановяването на властта му. В чест на тези събития 20 юли се отбелязва като Ден на независимостта на Колумбия. Завърналият се на власт през 1814 година Фердинанд предприема опит да възстанови абсолютното си управление над Нова Гранада, но среща силна съпротива и испанската власт е възстановена само с намесата на многохилядна испанска армия
Столица на независима Нова Гранада и Колумбия
Богота е освободена от испанците от армията на Симон Боливар едва през 1819 година, когато градът става столица на Велика Колумбия. През 1831 година, след отделянето на Венецуела и Еквадор, градът отново е столица на Нова Гранада, от 1863 година преименувана на Съединени щати Колумбия, а от 1886 година — просто на Колумбия.
През 1823 година Обществената библиотека в Богота е значително разширена и модернизирана, основан е Националният музей. През 1867 година в града е основан Централния университет, днес Национален университет на Колумбия. През 1884 година е открита първата трамвайна линия с теглени от мулета трамваи.[11] По-късно трамвайните линии са модернизирани и функционират до 1948 година, когато са заменени с автобусни.
До средата на 19 век независимостта на Колумбия не води до значителни обществени промени, в сравнение с колониалната епоха. След 1849 година са проведени либерални реформи, включващи забрана на робството и въвеждане на свобода на вероизповеданията, печата и словото. Този период е свързан и с постоянна политическа нестабилност, довела до няколко граждански войни. Въпреки това населението на града бързо нараства, главно за сметка на имигранти от източните планински области, и през 1912 година достига 117 хиляди души.[12]
Най-нова история
През 1948 г., в града е убит прогресивния колумбийски деец Хорхе Гаетан. Неговите идеи за пътя на преобразуване на колумбийското общество се ползват с голяма популярност сред най-бедните слоеве на населението, ето защо убийството на Гаетан довежда до масови вълнения в столицата. В Богота започва т.н. „Боготасо“ - въоръжено въстание, насочено против консерваторите, което се разпространява и в други райони на страната. Безредиците са потушени от войската с поддръжката на танкови части. В резултат на боевете, разиграли се по улиците на Богота, загиват около 2 000 души. Централната част на столицата е подложена на разрушение, много здания са запалени. Възстановяването на предишния облик на града отнема дълги години.
През втората половина на 20 век, Богота е център на многобройни вътрешнополитически конфликти.
Население
| година | население |
|---|---|
| 1775 | 16,233 |
| 1800 | 21,964 |
| 1832 | 28,341 |
| 1870 | 40,883 |
| 1912 | 121,257 |
| 1918 | 143,994 |
| 1928 | 235,702 |
| 1938 | 325,650 |
| 1951 | 715,250 |
| 1964 | 1,697,311 |
| 1973 | 2,855,065 |
| 1985 | 4,236,490 |
| 1993 | 5,484,244 |
| 1999 | 6,276,428 |
| 2005 | 7,185,889 |
| Източник: Biblioteca Luis Angel Arango[13] | |
Богота е най-големият и най-гъсто населен град в Колумбия. През 2010 година броят на населението е 7 332 788 души, с гъстота от около 3912 д/км2. 47,5% от населението на града са мъже, а 52,5% са жени.
Макар и 99,5% от домакинствата да имат достъп до електроенергия, 98,7% - до питейна вода и 87,9% - да използват телефон, то през 2005 година близо една трета (32,6%) от населението на града живее под прага на бедността.
Както в Богота, така и в останалата част на страната урбанизацията се дължи не само на индустриализацията, но и на сложни политически и социални проблеми — бедността и насилието, което поражда миграционни движения от селските райони към градовете през ХХ век.
Населението на града е предимно с метиски произход — смес между представители на американските индианци и европеидната раса. Главни представители на европеидната раса са испанци, италианци, французи, немци, като и емигранти от Близкия изток — предимно сирийци и ливанци. В сравнение с крайбрежните части на Колумбия, в Богота населението с африкански произход е сравнително малко.
По-голямата част от населението на града са католици. Съществуват и няколко протестантски храма, активно привличащи нови членове. През последните години възникват все повече конфликти между протестанти и католици.
Икономика
Богота е най-големия икономически и индустриален център на страната (заедно с Меделин, Кали и Баранкиля) и един от най-важните икономически центрове на Южна Америка. За 2008 г пък се нарежда на 4 място сред финансовите центрове в цяла Южна Америка. Основните отрасли в икономиката на града са леката промишленост (21%), сделките с недвижими имоти (9%), финансовите услуги (8%), търговията (7%) и др. За 2006 г в Богота е създаден 25% от БВП на Колумбия. Общият БВП на столицата е $86 млрд. долара, като на човек от населението средно се падат 10 000 долара и по този показател Богота се намира на 6-то място сред градовете на Южна Америка. Седалищата на повечето колумбийски компании са разположени в Богота.
Международното летище Ел Дорадо се намира на 15 км западно от града и е най-голямото в страната. Разполага с една от трите най-дълги писти в света и е на първо място в Южна Америка по брой на превозените товари и на трето място по брой на превозени пътници (над 9 милиона годишно).
Спорт
Спортът, който предизвиква най-голям интерес в колумбийската столица е футбола. Най-популярният клуб е Милионерите, печелил шампионата 13 пъти. Големият му градски съперник е Санта Фе, който пък е първият шампион на страната. Дербито между двата отбора е колумбийското класико и е най-оспорвания мач в страната.
Най-големият стадион в столицата е „Немесио Камачо Ел Кампин“, открит през 1938, който разполага с 48 600 седящи места. Тук е домът на националния отбор по футбол на Колумбия, както и на Милионерите и Санта Фе. На Ел Кампин са се играли 23 срещи от Копа Либертадорес, както и финалът в същия турнир през 1989 г.
Друг много популярен спорт в Колумбия и Богота е колоезденето. Градът разполага с широка мрежа велоалеи (120 км), които освен като средство за транспорт служат и за практикуване на този спорт. Столицата винаги присъства и като етап от Обиколката на Колумбия.
Местният баскетболен отбор „Пиратите“ е трикратен шампион на Колумбия.
Културно значение
Историческият център на Богота представлява мрежа от простиращи се по хълмовете тесни улички. В града са съхранени множество архитектурни паметници от периода 17-19 век. На главния площад, „Пласа Боливар“, се издига катедралата, чието строителство се извършва от 1572 до 1610 г. В началото на 19 век, тя е преустроена в стил класицизъм. През 16-17 век, в областта на архитектурата и изкуството, в Колумбия преобладават форми от Късното Средновековие и Ренесанса. Освен декоративния стил платереско широко разпространени са маниеризма и барока, с присъщите им необичайни форми, изобилие от извити линии и изискана декорация. Тези черти намират най-ярък израз в сградата на църквата „Сан Игнасио“, чието строителство започва през 1577 г. Интериорът на църквата поразява с богатството на различните си декорации.
В средата на 17 век, пищните форми на маниеризма и барока са заменени от тези на класицизма. Сградата на Конгреса в Богота е построена в класически гръцки стил. Приблизително по същото време е построен и Двореца на правосъдието.
В периода 19-20 век, в столицата на Колумбия са изградени такива големи съоръжения, бизнес и промишлени сгради като Капитолия (1847-1926), хотел „Текендама“ (1950-1953), фабриката „Кларк“ (1953), застроени са нови райони с широки улици - „Антонио Нариньо“ и „Кристиана“ (1967). На площад Пласа Боливар 1842 е издигнат паметник на Симон Боливар - първият президент на независима Колумбия.
В Богота са съсредоточени основните музеи на страната. Общо те са девет: Археологически музей, Музей на изкуствата и народните традиции, Музей на златото, Музей на развитието на града, Музей на изкуствата от колониалния период, Музей на религиозното изкуство, Национален музей, Музей на съвременното изкуство и Дом-музей на Симон Боли́вар. Музеят на златото в Богота е единствения в света музей, в който са събрани уникални произведения на изкуството от доколумбовата епоха, изготвени от ръцете на индиански майстори. Освен това, има и музей, подарен на града от известния колумбийски художник и скулптор Фернандо Ботеро, в който се помещава колекция от картини и скулптури, принадлежащи на художника, както и личната му колекция от картини на европейски художници – представители на импресионизма, кубизма и други области на изкуството.
Богота се отличава с богат културен живот. Тук се намират Колумбийската академия, Националния университет на Колумбия (открит през 1867 г.), както и други висши учебни заведения. През 1910 г. е основана Националната консерватория, а през 1936 г. - Националният симфоничен оркестър. През 1791 г. в Богота започва да се появява първия в Колумбия ежеседмичник. След 20 години в столицата се печатат вече четири вестника. Това е последвано от бурното развитие на пресата през целия 19 век. През 1954 г. е създадена Националната организация на радиото и телевизията. Работи Националната информационна агенция „Колпренса“. Има голям брой театри и художествени галерии. Ибероамериканският театрален фестивал се провежда в Богота на всеки 2 години през април, като днес е смятан за най-големия театрален фестивал в света.
В града има ботаническа градина, в които се намират много видове екзотични растения. Най-важните ежегодни спектакли в столицата са борбите с бикове, които събират от 100 до 150 000 души. Съвременна Богота е град на паркове, офис сгради и търговски центрове.
Личности, родени в Богота
- Дана Гарсия (р.1978), колумбийска киноактриса
- Хуан Пабло Монтоя (р.1975), колумбийски автомобилен пилот
- Паола Рей (р.1979), колумбийска киноактриса
- Катрин Сиачоке (р.1972), колумбийска киноактриса
- Алфонсо Кано (р.1948), колумбийски революционер и терорист
- Сантяго Гамбоа (р. 1965), колумбийски писател.
- Рикардо Араухо (р. 1978), колумбийски музикант и композитор
Побратимени градове
Бейрут, Ливан
Бразилия, Бразилия
Буенос Айрес, Аржентина
Дамаск, Сирия
Гуаякил, Еквадор
Каракас, Венецуела- Кито, Еквадор
Ла Пас, Боливия
Лахор, Пакистан
Лима, Перу
Лондон, Великобритания
Лос Анджелис, САЩ
Мадрид, Испания
Мексико, Мексико
Милано, Италия
Нави Мумбай, Индия
Санто Доминго, Доминиканска република
Сантяго де Чили, Чили
Сеул, Южна Корея- Торино, Италия
Хавана, Куба- Чикаго, САЩ от 2009 г.
Шанхай, Китай
Бележки
- ↑ При основаването си и в периода 1991-2000 г. градът се нарича Санта-Фе де Богота, Шаблон:Lang-es.
- ↑ DANE 2010, с. 1.
- ↑ La Alcaldía Mayor de Bogotá 2010.
- ↑ foreignpolicy.com 2011.
- ↑ lboro.ac.uk 2010.
- ↑ Revista 2010.
- ↑ а б в Большая советская энциклопедия 2013.
- ↑ Хименес де Кесада 2010.
- ↑ а б Сан Мартин 2010.
- ↑ Никонов 1966.
- ↑ Porup 2009, с. 63.
- ↑ Sowell 2012, с. 720 – 730.
- ↑ Algunos datos históricos // Biblioteca Luis Angel Arango. Посетен на 6 август 2010.
- Цитирани източници
- Большая советская энциклопедия. Богота // slovari.yandex.ru. Яндекс, 2013. Посетен на 2013-02-18. (на руски)
- Никонов, В. Краткий топонимический словарь. Москва, Издательство „Мысль“, 1966. (на руски)
- Сан Мартин, Хуан де и др. Доклад о завоевании Нового Королевства Гранада и основание города Богота // kuprienko.info. kuprienko.info, 2010. Посетен на 2013-02-18. (на руски)
- Хименес де Кесада, Гонсало. Краткое изложение завоевания Нового Королевства Гранада // kuprienko.info. kuprienko.info, 2010. Посетен на 2013-02-18. (на руски)
- Boletín Censo General 2005 - Perfil Bogotá (PDF) // DANE, 13 September 2010. Посетен на 2011-11-03. (на испански)
- The Global Cities Index 2010 // foreignpolicy.com, 2011. Посетен на 2011-03-05. (на английски)
- Bogotá una ciudad Andina // La Alcaldía Mayor de Bogotá, 2010. Посетен на 2010-11-19. (на испански)
- The World According to GaWC 2008 // lboro.ac.uk, 2010. Посетен на 2011-03-05. (на английски)
- Porup, Jens et al. Colombia. Lonely Planet, 2009. ISBN 9781742203263. (на английски)
- Athens of South America // Revista, 2010. Посетен на 2010-07-15. (на испански)
- Sowell, David. Population Growth in Late-Nineteenth-Century Bogota: Insights on a Demographic Dilemma // Journal of Urban History 38. 2012. p. 720-730. (на английски)
Външни препратки
| ||||||||