Морска котка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ceb:Dasyatis pastinaca
Ред 71: Ред 71:
[[br:Rae zu]]
[[br:Rae zu]]
[[ca:Escurçana]]
[[ca:Escurçana]]
[[ceb:Dasyatis pastinaca]]
[[de:Gewöhnlicher Stechrochen]]
[[de:Gewöhnlicher Stechrochen]]
[[en:Common stingray]]
[[en:Common stingray]]

Версия от 10:19, 20 февруари 2013

Морска котка
Морска котка в Черно море
Морска котка в Черно море
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Опашношипови (Myliobatiformes)
семейство:Морски скатове (Dasyatidae)
род:Морски котки (Dasyatis)
вид:Морска котка (D. pastinaca)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Морска котка в Общомедия
[ редактиране ]

Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.

Физическа характеристика

Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала,а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30—60 cm с тегло 6—10 kg.

  • Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm
  • Дължина на опашката: 35 cm
  • Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови)[2]

Разпространение и местообитание

Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

Хранене

Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотели и дребни рибки. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора.

Размножаване

Морската котка е живородна и се размножава през юли—август месец. Оплодените яйца са между 4 и 12.[3] Те се задържат в яйцепроводите. Между майчиния организъм и зародишите се образува своебразна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.[4]

Източници

  1. Dasyatis pastinaca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR STINGRAY, COMMON // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
  3. Пешев (1993), с. 17
  4. Serena (2005), p. 68

Литература

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 39
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. 1993. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, ISBN 954-01-0204-9, с. 17
  • Шаблон:Икона en Serena, F. 2005. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, ISBN 9251052913, p. 68 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)

Външни препратки

  • [1] Информация от FishBase
  • [2] Информация от ITIS (Integrated Taxonomic Information System)

Шаблон:Link GA