Национален антропологичен музей

Национален антропологичен музей
Местоположение	София
Тематика	Антропология
Основан	21 март 2007 г.
Работно време
Зимно работно време	9 - 16 часа
Допълнителна информация
Директор	проф. Йордан Йорданов
Адрес	град София бул. „Цариградско шосе” № 73
Телефон	+359 2 871 8375
Сайт	www.iempam.bas.bg
42.679222, 23.354694 Местоположение в София, Столична община
Национален антропологичен музей в Общомедия

Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките и е под патронажа на Института по експериментална морфология и антропология към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи. Директор на музея е проф. Йордан Йорданов. Той е единственият антрополог в България, който прави възстановка на лице по череп. В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи по време на работата по подобна възстановка.

Към музея има и национална костница, където се събират всички антропологически материали, открити при археологически разкопки. Тази база данни се ползва от учени и изследователи и така се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.

Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на гр. Враца.

Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят Мостич. В музея могат да се видят още образите на Захари Стоянов, Христо Ботев, Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.

В музея има също и няколко възстановки на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).

Външни препратки

• Институт по експериментална морфология и антропология с музей при БАН