Битка при Свищов

Битка при Свищов
Руско-турска война (1877–1878)
Десанта при Свищов
Информация
Период	15-16 юни/27 юни-28 юни 1877
Място	Зимнич-Свищов
Резултат	Победа за Русия
Територия	Балкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Михаил Драгомиров Ахмед Хамди паша
Сили
Сборен десантен отряд (17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия) Свищовски гарнизон (6 табура, 1 ескадрон, 6 оръдия)
Жертви и загуби
802 убити и ранени неизвестни
43.614722, 25.399722

Битката при Свищов е десант на Руската армия през р. Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на гр. Свищов през Руско-турската война (1877-1878).

Битка при Свищов

Обстановка

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващия Дунавската Руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-а Пехотна дивизия, IV-а Стрелкова бригада и др. части. Общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на три ешелона. Взети са мерки за дезориентиране на противника, запазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при с. Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

Извършване на десанта

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич, генерал-майор Драгомиров запознава на 14/16 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20, 00 часа точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим е съобщено на император Александър II.

Частите на първия ешелон - 12 роти от Волинския Пехотен полк, сотня пластуни, 60 казака и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 1, 00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват в страни. Противника със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие : западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващия източния фронт капитан Фок, атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата конраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналия втори руски ешелон от движение се включва в битката и десния бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-а Стрелкова рота, увлича Минския Пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасноста на мястото на десанта.

Бой за Свищов

генерал-майор Михаил Драгомиров

Шиков бой при Свищовските височини. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града заети с лозя и градини. С третия ешелон пристига командващия генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили около 11, 00 часа атакува и към 14, 00 часа превзема Свищовските височини. Около 15, 00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. Велико Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновремено е изградено и предмостово укрепление.

Резултати

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват два понтонни моста през р. Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Вижте още

• Битки през Руско-турската война (1877-1878)

Източници

• Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 85-95
• Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 87-88