DVB-T

DVB-T (Digital Video Broadcasting-Terrestrial - Цифрово видео радиоразпръскване -наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB . Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - „мултиплекс". Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от ETSI (Европейски институт по стандартизация в далекосъобщенията) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC. Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и език на знаците за хората с увреждания.

DVB-T в България

Цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС се явява възможност за освобождаване на радиочестотен спектър. Институциите на EС – Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в държавите членки още от 90-те години до сега, включително чрез приемане на редица актове в тази област, както и Стратегията на ЕС „Европа 2020“ като стратегически документ. С редица документи държавите членки се приканват да приключат този процес до 31 декември 2012 г. От своя страна Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) са публикували голям брой документи (стандарти, спецификации, препоръки и др.) по отношение на параметрите и начините за използване на апаратните и програмните технически средства за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012). Основната цел на План 2012 е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радио-разпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа: І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1март до 1 септември 2013г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземно (ефирно) цифрово телевизионно радиоразпръскване, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите. ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването. Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) . Според разпоредбата на § 209, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗЕС (Преходни и Заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения) наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване на територията на Република България се преустановява от 1.09.2013 г.. В тази връзка е необходимо към тази дата населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes), посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .