DVB-T: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Theratboss (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Theratboss (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
</references>
</references>


== ЛИТЕРАТУРА ==
== Литература ==
1.В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html
1.В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html



Версия от 17:28, 4 март 2013

DVB-T (Digital Video Broadcasting-Terrestrial - Цифрово видео радиоразпръскване -наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB [1] . Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - „мултиплекс". Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от ETSI (Европейски институт по стандартизация в далекосъобщенията) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC. Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и език на знаците за хората с увреждания [2]. Използва се в различни европейски, азиатски и африкански страни, също и в Австралия, като стандарт за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Стандартът DVB-T в различните европейски страни може да има други съкращения, например във Великобритания и Ирландия се нарича «Digital Terrestrial Television» (DTT) или «Pay-TV»/«Freeview» , в зависимост от стойността, в Испания - «Televisión Digital Terrestre (TDT)», във Франция «Télévision Numérique Terrestre (TNT)» и т.н. Във всички страни, където се използва, стандарта DVB-T постепенно се заменя с усъвършенствания, иновационен стандарт от второ поколение DVB-T2.


DVB-T в България

Цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС се явява възможност за освобождаване на радиочестотен спектър. Институциите на EС – Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия, провеждат целенасочена политика за повсеместно въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в държавите членки още от 90-те години до сега, включително чрез приемане на редица актове в тази област, както и Стратегията на ЕС „Европа 2020“ като стратегически документ. С редица документи държавите членки се приканват да приключат този процес до 31 декември 2012 г. От своя страна Европейският институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) и Европейският съюз по радиоразпръскване (EBU) са публикували голям брой документи (стандарти, спецификации, препоръки и др.) по отношение на параметрите и начините за използване на апаратните и програмните технически средства за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012)[3]. Основната цел на План 2012 е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радио-разпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа: І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1март до 1 септември 2013г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземно (ефирно) цифрово телевизионно радиоразпръскване, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите[4]. ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването. Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва Закона за електронните съобщения (ЗЕС)[5] и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) [6]. Според разпоредбата на § 209, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗЕС (Преходни и Заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения) наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване на територията на Република България се преустановява от 1.09.2013 г.. В тази връзка е необходимо към тази дата населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes)[7], посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .


Източници

Литература

1.В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html



Шаблон:Телевизия-мъниче