Емануил Васкидович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
[[Категория:Македонски гърци]]
[[Категория:Македонски гърци]]
[[Категория:Мелничани]]
[[Категория:Мелничани]]
[[Категория:Починали в Свищов]]


[[en:Emanuil Vaskidovich]]
[[en:Emanuil Vaskidovich]]

Версия от 17:50, 4 март 2013

Емануил Васкидович
Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
български просветен деец
Роден
Починал

Учил вНационален колеж „Свети Сава“
Емануил Васкидович в Общомедия

Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Биография

Роден е Мелник през 1795 г. , под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Бейската академия в Букурещ. През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи - това е днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гъркоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.[1] Негов син е Константин Ескидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия[2].

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.