DVB-T: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 8x интервали (ползвайки Advisor.js)
→‎DVB-T в България: без реклама
Ред 21: Ред 21:
Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва ''Закона за електронните съобщения (ЗЕС)''<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 ЗЕС]</ref> и ''Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)'' <ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616 ЗРТ]</ref>.
Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва ''Закона за електронните съобщения (ЗЕС)''<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 ЗЕС]</ref> и ''Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)'' <ref>[http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616 ЗРТ]</ref>.


Необходимо към 1 септември населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes)<ref>[http://decoder.bg/information/mpeg-4-декодер DVB-T в България]</ref>, посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .
Необходимо към 1 септември населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes), посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:42, 4 март 2013

DVB-T (Шаблон:Lang-en - Цифрово видео радиоразпръскване - наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB [1]. Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - мултиплекс.

Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от Европейския институт по стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC.

Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и жестомимичен език за хората с увреждания [2].

Стандартът DVB-T се използва се в различни европейски, азиатски и африкански страни, също и в Австралия, като стандарт за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В различните европейски страни може да има други съкращения, например във Великобритания и Ирландия се нарича «Digital Terrestrial Television» (DTT) или «Pay-TV»/«Freeview», в зависимост от това дали се плаща или не, в Испания - «Televisión Digital Terrestre (TDT)», във Франция «Télévision Numérique Terrestre (TNT)» и т.н.

Във всички страни, където се използва, стандартът DVB-T постепенно се заменя с усъвършенствания стандарт от второ поколение DVB-T2.

DVB-T в България

В отговор на изискванията, поставени в директивите на ЕС, касаещи всички страни членки на съюза, Министерският съвет с Решение № 604 от 13.07.2012 г. приема План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (План 2012)[3]. Основната му цел е да осигури предвидим и плавен преход от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, като към 1 септември 2013 г. България да е преминала изцяло към наземно цифрово и да е преустановила наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване. Предвижда се това да се извърши на два етапа:

  • І етап: Едновременно телевизионно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast) – от 1 март до 1 септември 2013 г. Този период ще предостави възможност на потребителите да се запознаят с условията за достъп до наземна (ефирна) цифрова телевизия, както и да предприемат мерки за осигуряване на приемането на цифровия сигнал. През този етап са възможни смущения при приемането на програмите[4].
  • ІІ етап: Окончателно преминаване към наземно цифрово радиоразпръскване на 1 септември 2013 г. Всички радиопредаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване преустановяват излъчването.

Нормативната уредба, която регулира прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване включва Закона за електронните съобщения (ЗЕС)[5] и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) [6].

Необходимо към 1 септември населението да разполага със съответни приемници или декодиращи устройства (set-top-boxes), посредством които е възможен достъпът до услугата „цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване“ при MPEG-4 кодиран цифров поток, приет в България .

Източници

Литература

В.А.Серов – Эфирное цифровое телевидение DVB-T/H – СПб БХВ-Петербург,2010 - http://books.google.bg/intl/bg//googlebooks/about.html


Шаблон:Телевизия-мъниче