Емануил Манолов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| роден-дата=[[7 януари]] [[1858]]<ref name="EB">Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984, с. 54</ref> или [[1860]] <ref name="EB"/><ref>Минчев, Иван. ''120 бележити композитори.'' София, Музика, 1976. 831 с. (с. 99-106)</ref>
| роден-дата=[[7 януари]] [[1858]]<ref name="EB">Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984, с. 54</ref> или [[1860]] <ref name="EB"/><ref>Минчев, Иван. ''120 бележити композитори.'' София, Музика, 1976. 831 с. (с. 99-106)</ref>
| роден-място=[[Габрово]], [[България]]
| роден-място=[[Габрово]], [[България]]
| починал-дата={{Дата на смърт и години|1902|02|02|1860|01|07}}
| починал-дата={{Дата на смърт и години|1902|02|02|1860|01|07|1}}
| починал-място=[[Казанлък]], [[България]]
| починал-място=[[Казанлък]], [[България]]
}}
}}
Ред 28: Ред 28:
{{СОРТКАТ:Манолов, Емануил}}
{{СОРТКАТ:Манолов, Емануил}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Личности (Габрово)]]
[[Категория:Родени в Габрово]]
[[Категория:Починали в Казанлък]]


[[en:Emanuil Manolov]]
[[en:Emanuil Manolov]]

Версия от 17:04, 5 март 2013

Емануил Манолов
български композитор

Роден
Починал
2 февруари 1902 г. (на 42 г.)

Учил вМосковска консерватория
Семейство
ДецаХристо Манолов
Други родниниЗдравко Манолов (внук)
Емануил Манолов в Общомедия

Емануил Иванов Манолов е български композитор. Роден е в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера — „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.

След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).

Гробът на Емануил Манолов в парк "Тюлбе" в Казанлък
Паметник на Емануил Манолов в Габрово

Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори“, са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо“ и китките „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“. Автор е на: китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец „Хубава си татковино“. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.

Домът на културата в Габрово носи неговото име.

Източници

  1. а б Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984, с. 54
  2. Минчев, Иван. 120 бележити композитори. София, Музика, 1976. 831 с. (с. 99-106)