Цифрова телевизия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
AlexStanev (беседа | приноси)
66 редакции
м Лого на БНТ свят
Ред 74: Ред 74:
! rowspan="4" | MUX 3
! rowspan="4" | MUX 3


<small>(национални
<small>(национални <br />обществени <br />оператори)<small/>

обществени

оператори)<small/>
! rowspan="4"| <small>„Фърст Диджитъл” ЕАД<small/> &nbsp;
! rowspan="4"| <small>„Фърст Диджитъл” ЕАД<small/> &nbsp;
| style="text-align: center;" |[[БНТ 1]]
| style="text-align: center;" |[[БНТ 1]]
| [[File:BNT1_logo.svg|25px|център]]
| [[File:BNT1_logo.svg|25px|център]]
|-
|-
| style="text-align: center;" |[[БНТ 2]]
| style="text-align: center;" |[[БНТ 1]] [[HDTV|HD]]
| [[File:Bnt2-3.png|25px|център]]
| [[File:BNT1_logo.svg|25px|център]]
|-
|-
| style="text-align: center;" |[[БНТ Свят]]
| style="text-align: center; background: #efefef;" |[[БНТ 2]]

⚫
| [[File:BNT_world.jpg|25px|център]]
<small>(преустановено излъчване <br />на 02.03.2013 г.)<small/>
| style="background: #efefef;" |[[File:Bnt2-3.png|25px|център]]
|-
⚫
| style="text-align: center; background: #efefef;"|[[БНТ Свят]]

<small>(преустановено излъчване <br />на 02.03.2013 г.)<small/>
⚫
| style="background: #efefef;" |[[File:BNT_world.jpg|25px|център]]
|-
|-
⚫
| style="text-align: center;" |/
| style="text-align: center;" |/
|}
|}


Версия от 17:34, 5 март 2013

Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма(EPG), допълнителни аудио-канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приемане на цифров сигнал с обикновен (аналогов) телевизор е необходим цифров декодер.

Формати и стандарти

Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в High-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.

Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.

Стандарти

Стандарти за цифрова телевизия по света

Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).[1]

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

В момента съществуват следните основни стандарти:

  • DVB — европейски стандарт за цифрова телевизия.
  • ATSC — американски стандарт за цифрова телевизия.
  • ISDB — японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:

Цифрова телевизия в България

В България някои кабелни оператори предлагат пакети с цифрови телевизионни програми от 2003 г[2]. По данни на Комисия за регулиране на съобщенията относителният дял на абонатите на кабелна телевизия, избрали цифров сигнал, от 2008 до 2011 г. нараства от 13% на 54% [3]. Компаниите, предлагащи индивидуални системи със сателитна антена за приемане на телевизионни програми, излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от операторите предлагат и програми с HDTV качество.

Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията БТК, чрез нейното подразделение Национално управление "Радио и телевизионни системи"(НУРТС). През 2009 и 2010 г. лиценз за излъчване на ефирна цифрова телевизия чрез мултиплекс получават компаниите Тауърком и Хану Про[4]. Към април 2011 г. пакетът програми включва БНТ 1, bTV и TV7[5].

Преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия (цифровизация) в България (първоначално с краен срок 31 декември 2012 г. както и в другите страни от Европейския съюз) е отложен за 1 септември 2013 г. с промени в Закона за електронните съобщения[6]

В края на 2012 започва информационна кампания за цифровизацията[7]

На 01 март 2013 г.[8] започна цифрово ефирно телевизионно излъчване, паралелно с продължаващото аналогово излъчване – т.нар симулкаст период, който ще продължи до 1 септември 2013 г., чрез три DVB-T мултиплекса със следните телевизионни програми:

Зони на едночестотна предавателна DVB-T мрежа в България
Цифрова ефирна телевизия в България
Мултиплекс Оператор на мрежата Телевизионни канали
MUX 1 "НУРТС Диджитъл” ЕАД   България он Ер
/ /
/ /
/ /
MUX 2 "НУРТС Диджитъл” ЕАД   bTV
Нова телевизия
TV7
News7
MUX 3

(национални
обществени
оператори)

„Фърст Диджитъл” ЕАД   БНТ 1
БНТ 1 HD
БНТ 2

(преустановено излъчване
на 02.03.2013 г.)

Файл:Bnt2-3.png
БНТ Свят

(преустановено излъчване
на 02.03.2013 г.)

Файл:BNT world.jpg
Честоти на каналите според зонирането на предавателните мрежи в България
Зона Предаватели Мултиплекс Канал
BUL01 - Видин Белоградчик, Берковица, Видин, Враца, Гъмзово, Елисейна, Козлодуй, Лом, Мизия, Монтана, Оряхово, Чипровци   MUX 1 32
MUX 2 49
MUX 3 53
BUL02 - Плевен Априлци, Байкал, Белене, Български извор, Гулянци, Етрополе, Калейца, Кнежа, Ловеч, Луковит, Мездра, Никопол, Новачене, Орешак, Петърница, Плевен, Правец, Роман, Тетевен, Троян, Червен бряг, Ябланица   MUX 1 51
MUX 2 57
MUX 3 41
BUL03 - Русе Бутово, Бяла, Велико Търново, Ветово, Габрово, Горна Оряховица, Дебелец, Дряново, Елена, Златарица, Килифарево, Козловец, Опака, Плачковци, Полски Тръмбеш, Русе, Свищов, Севлиево, Сеново, Стражица, Трявна, Цар Калоян, Ценово   MUX 1 26
MUX 2 49
MUX 3 58
BUL04 - Шумен Алфатар, Велики Преслав, Върбица, Главиница, Каолиново, Каспичан, Котел, Нови Пазар, Попина, Попово, Разград, Силистра, Смядово, Соколарци, Тутракан, Търговище, Шумен   MUX 1 28
MUX 2 40
MUX 3 51
BUL05 - Варна Белослав, Бяла, Варна, Генерал Тошево, Девня, Добрич, Дългопол, Кайнарджа, Константиново, Обзор, Провадия, Тервел, Шабла   MUX 1 22
MUX 2 29
MUX 3 27
BUL06 - Бургас Айтос, Ахтопол, Бургас, Българово, Каблешково, Малко Търново, Несебър, Приморско, Факия, Царево   MUX 1 42
MUX 2 47
MUX 3 55
BUL07 - Стара Загора Градец, Елхово, Карнобат, Мъглиж, Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Твърдица   MUX 1 22
MUX 2 37
MUX 3 64
BUL08 - Кърджали Димитровград, Джебел, Ивайловград, Кърджали, Маджарово, Маказа, Свиленград, Тополовград, Харманли, Хасково   MUX 1 26
MUX 2 42
MUX 3 45
BUL09 - Пловдив Белово, Ветрен, Долна баня, Душанци, Казанлък, Карлово, Клисура, Копривщица, Костенец, Момин проход, Панагюрище, Пловдив, Стрелча   MUX 1 25
MUX 2 35
MUX 3 41
BUL10 - Смолян Ардино, Баните, Барутин, Батак, Борино, Брацигово, Велинград, Девин, Дорково, Доспат, Златоград, Лъки, Мадан, Михалково, Неделино, Рудозем, Света Петка, Смилян, Смолян, Сърница, Триград, Хвойна, Чепеларе   MUX 1 34
MUX 2 49
MUX 3 58
BUL11 - София Бобов дол, Брезник, Годеч, Гюешево, Драгоман, Дупница, Земен, Ихтиман, Кюстендил, Лакатник, Самоков, Своге, София, Трън   MUX 1 23
MUX 2 40
MUX 3 52
BUL12 - София-град София   MUX 1 23
MUX 2 40
MUX 3 52
BUL13 - Благоевград Благоевград, Бобошево, Гоце Делчев, Елешница, Кресна, Мелник, Разлог, Рила, Симитли, Якоруда   MUX 1 31
MUX 2 29
MUX 3 33
BUL14 - Варна-град Варна   MUX 1 22
MUX 2 29
MUX 3 27
BUL15 - Странджа ///   MUX 1 42
MUX 2 47
MUX 3 55

Бележки

  1. ↑ Шаблон:Икона ru Смирнов А. В. Основы цифрового телевидения. — М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0
  2. ↑ "Евротур сат тв" вече е готова да излъчва цифрова телевизия
  3. ↑ Годишен доклад на КРС за 2011, стр.45 // Посетен на 3 януари 2013.
  4. ↑ Комисия за регулиране на съобщенията, решение 615 от 9 Юни 2009 г. и решение 791 от 22 Юли 2010 г.
  5. ↑ Покритие на цифровото излъчване
  6. ↑ Закон за електронните съобщения от lex.bg, посетен на 20.01.2012
  7. ↑ Хронология на цифровизацията в България
  8. ↑ Пуснаха цифровата ефирна телевизия

Вижте още

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цифрова_телевизия&oldid=5470518“.