Гюешево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 6 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2990478 (translate me)
Ред 118: Ред 118:
{{Населени места в Община Кюстендил}}
{{Населени места в Община Кюстендил}}
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]

[[en:Gyueshevo]]
[[ka:გიუეშევო]]
[[kk:Гюешево (Кюстендил облысы)]]
[[mk:Ѓуешево]]
[[ru:Гюешево]]
[[uk:Гюєшево]]

Версия от 21:24, 8 март 2013

Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).

Гюешево
Общи данни
Население182 души[1] (15 март 2024 г.)
10,6 души/km²
Землище17,256 km²
Надм. височина938 m
Пощ. код2570
Тел. код07925
МПС кодКН
ЕКАТТЕ18455
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Гюешево в Общомедия

Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

Ж.п.гарата в Гюешево
Храм-паметник "Света Троица"

География

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 метра надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на р.Бистрица. Селото отстои на 20,5 км. по шосе и на 34 км. по жп.линия от гр. Кюстендил. Крайна гара на ж.п. линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международния път Е871, който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В непосредствена близост се намира ГКПП "Гюешево".

Селото е разпръснато, съставено от махали : Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климат : умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Преколница (1883-1922), Община Гюешево (1922-1934), Община Раненци (1934-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Раненци (1959-1978), Община Гюешево (1978 - 1983), Община Гърляно (1983-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 721 850 963 910 1004 915 893 719 958 493 279 258

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. - пощенска станция, през 1910 г. - аптека и ж.п. гара, строена и за митница, и за ГКПП, а през 1915 г. - участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912-13 и 1915-18 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение "Руен", което през 1960 г. се обединява с кооперация "Осогово" - с.Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите "деве баир", "Лебница" и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ - с. Гърляно.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.

В близост до селото се намират рудниците „Лебница“, „Сребърно коло“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности

  • Ж.п. гара (1910 г.)
  • Храм-паметник „Света Троица“ (1930 г.)

Религии

Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

  • Кметство Гюешево
  • Читалище "Просвета" - действащо читалище, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека - над 10000 тома.

Редовни събития

  • Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на турското робство в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

Личности

Литература

  • Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919-1920 г., с. 138
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262-269;
  • Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ - Кюстендил);
  • Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.16-17;
  • Манев, Владимир. Гюешево - кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.40-47;

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.

Външни препратки