Халоген: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5463617 на 46.40.105.216 (б.)
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 72 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q19605 (translate me)
Ред 31: Ред 31:


[[Категория:Халогени| ]]
[[Категория:Халогени| ]]

[[an:Halochén]]
[[ar:هالوجين]]
[[ast:Halóxenu]]
[[az:Hallogen]]
[[be:Галагены]]
[[bn:হ্যালোজেন]]
[[bs:Halogeni elementi]]
[[ca:Halogen]]
[[cs:Halogen]]
[[cv:Галогенсем]]
[[cy:Halogen]]
[[da:Halogener]]
[[de:Halogene]]
[[el:Αλογόνα]]
[[en:Halogen]]
[[eo:Halogeno]]
[[es:Halógeno]]
[[et:Halogeenid]]
[[eu:Halogeno]]
[[fa:هالوژن]]
[[fi:Halogeeni]]
[[fo:Halogen]]
[[fr:Halogène]]
[[he:הלוגן]]
[[hr:Halogeni elementi]]
[[ht:Alojèn]]
[[hu:Halogének]]
[[hy:Հալոգեններ]]
[[ia:Halogeno]]
[[id:Halogen]]
[[is:Halógen]]
[[it:Alogeni]]
[[ja:第17族元素]]
[[jbo:klirylei]]
[[jv:Halogen]]
[[ka:ჰალოგენები]]
[[kk:Галогендер]]
[[ko:할로젠]]
[[la:Halogenia]]
[[lmo:Alògen]]
[[lt:Halogenai]]
[[lv:Halogēni]]
[[mk:Халоген елемент]]
[[ml:ഹാലൊജനുകൾ]]
[[ms:Halogen]]
[[my:ဟေလိုဂျင်]]
[[nds:Halogen]]
[[nl:Halogeen]]
[[nn:Halogen]]
[[no:Halogen]]
[[pl:Fluorowce]]
[[pt:Halogênio]]
[[qu:Kachichaq]]
[[ro:Halogen]]
[[ru:Галогены]]
[[sh:Halogeni elementi]]
[[simple:Halogen]]
[[sk:Halogény]]
[[sl:Halogen]]
[[sq:Grupi i shtatëmbëdhjetë i elementeve kimike]]
[[sr:Халогени елементи]]
[[sv:Halogen]]
[[ta:ஆலசன்]]
[[th:แฮโลเจน]]
[[tl:Haloheno]]
[[tr:Halojen]]
[[tt:Галогеннар]]
[[uk:Галогени]]
[[vi:Halogen]]
[[yo:Halojín]]
[[zh:卤素]]
[[zh-yue:鹵素]]

Версия от 09:30, 9 март 2013

Халогените (думата има гръцки произход) са химични елементи от главната подгрупа на VII група на периодичната система на елементите:

Халогените са газове или твърди вещества с изключение на брома, който при нормални условия е течност. С увеличаване на атомния номер се увеличава относителната атомна маса, температурата на топене и кипене, а цветът от безцветен се изменя до черен. Това са най-активните неметали. Непосредствено се съединяват с повечето елементи като образуват съответно халогениди. Голямата им реактивна способност се дължи на склонността им към присъединяване на електрон към външния електронен слой, който е незапълнен. В съединенията са едновалентни. С водорода образуват халогеноводороди.

Всички халогени са добре разтворими във вода — разтворите им са силни киселини. В природата се срещат във вид на съединения.

Халогените и техните съединения имат голямо приложение в различните отрасли на промишлеността, в лабораторната практика и другаде.

Приложения

  • Флуорът (F) се употребява главно за флуориране на органични съединения (т.е. за заменяне на водорода в тях с флуор). Също така флуорът се ползва за направата на тефлон и други труднотопими смазочни материали. Използва се и в хладилната техника. Освен свободният флуор голямо практическо значение имат водородното му съединение – флуороводородът (HF) и много производни на последния. В райони, където питейната вода е с високо съдържание на флуор, зъбите на хората се оцветяват, а там, където е с прекалено ниско съдържание на флуор, рискът от често развитие на кариес сериозно нараства. Затова в детската възраст се дават профилактично таблетки флуор, а почти всички пасти за зъби съдържат флуор.
  • Йодът (I) се използва много в медицината – при недостиг на йод се получава струма (“гуша”) – увеличаване на щитовидната жлеза, особено в планински райони, където водата е бедна на йод. За профилактика на това заболяване се йодира готварската сол. Използва се и за дезинфекция – йодна тинктура и йодасепт.

Сребърните халогениди (AgCl, AgBr, AgI)- имат интересно свойство. Под въздействието на пряка слънчева светлина, те се разлагат и се получава сребро, т.е. те са фоточувствителни. В черно-бялата фотография се използва сребърният бромид (AgBr). С него са покрити фотографската лента и фотографската хартия. Под въздействието на светлината той се разлага и потъмнява от образуваното сребро. При заснемане на изображение на обект, светлите му части отразяват по-голямо количество светлина и съответно предизвикват образуване на тъмни петна върху фотографската лента. Проявителят ускорява този процес. Фиксажът е необходим за спирането му и отстраняването на сребърният бромид. На негатива светлите части на обекта изглеждат тъмни, а тъмните - светли. При проявяването на снимката се извършват същите процеси, но тъмните петна върху филма стават светли - такива, каквито са били върху заснетия обект.

Вижте също