Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Bot: Migrating 2 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q4460765 (translate me) |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[ru:Тополница (Кюстендилская область)]] |
|||
[[uk:Тополниця (Кюстендильська область)]] |
Версия от 18:35, 9 март 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
Тополница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 142 души[1] (15 март 2024 г.) 7,35 души/km² |
Землище | 19,409 km² |
Надм. височина | 654 m |
Пощ. код | 2619 |
Тел. код | 07033 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 72758 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП за България; 6 ноември 2023) |
Тополница в Общомедия |
Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, Област Кюстендил.
География
Село Тополница се намира във Верила по поречието на река Тополница.
История
Село Тополница се намира в полите на Верила планина на двата бряга на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от гр. Дупница. Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. И досега мястото, където е бил, се нарича “Чифлико”. След Кримската война (1853-1856 г.) тук се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.
Религии
Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Никола“
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“.[2]
Редовни събития
- Събор - Първата събота на месец Май
Други
Бележки
|