Сасанидска империя

Част от серията статии за
История на Иран
Персийска империя – Персийски царе
Прото-еламити (3200 – 2700 пр.н.е.) Джирофт (3000 – 500 пр.н.е.) Елам (2700 – 539 пр.н.е.) Манна (1000 – 700 пр.н.е.) Мидия (728 – 550 пр.н.е.) Ахемениди (648 – 330 пр.н.е.) Селевкиди (330 – 150 пр.н.е.) Арсакиди (250 пр.н.е. – 224 н. е.) Сасаниди (224 – 650) Ислямско завоевание (637 – 651) Омеяди (661 – 750) Абасиди (750 – 1258) Тахириди (821 – 873) Алавиди (864 – 928) Сафариди (861 – 1003) Саманиди (875 – 999) Зияриди (928 – 1043) Буиди (934 – 1055) Газневиди (963 – 1187) Селджуци (1037 – 1194) Гуриди (1149 – 1212) Хорезмшахи (1077 – 1231) Илханиди (1256 – 1353) Музафариди (1314 – 1393) Чобаниди (1337 – 1357) Джалаириди (1339 – 1432) Тимуриди (1370 – 1506) Туркомани Кара-Коюнлу (1407 – 1468) Туркомани Ак-Коюнлу (1378 – 1508) Сефевиди (1501 – 1722/1736) Хотаки (1722 – 1729) Афшариди (1736 – 1802) Зенди (1750 – 1794) Каджар (1781 – 1925) Пахлави (1925 – 1979) Иранска революция (1979) Временно правителство (1979 – 1980) Ислямска република Иран (от 1980)

Сасанидската империя е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбражие на Персийския залив.

Основател на Сасанидската династия е Сасан, който като васал на Партското царство управлява провинция Фарс в югозападен Иран. Неговата столица Истахр е разположена в близост до развалините на древния Персеполис, разрушен от Александър Велики през 330 пр.н.е. Сасанидският владетел Ардашир I завладява няколко съседни области, след което влиза в открит конфликт с партите. През 224 той удържа голяма победа срещу тях като самият цар Артабан IV е убит. С това се поставя началото на Сасанидското царство.

Управлението на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на зороастризма, те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу християните започват в началото на 4 век, след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, традиционен противник на Иран. Сасанидските царе първоначално оказват подкрепа на манихейството, опит за синтез на християнството и зороастризма. Първата книга на Мани, Шапураган, е посветена на цар Шапур I.

Изтощена от непрекъснатите войни с Римската империя, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар Яздегерд III е убит през 651.

Сасанидски царе

• Ардашир I (227 – 241)
• Шапур I (241 – 272)
• Хормазд I (272 – 273)
• Бахрам I (273 – 276)
• Бахрам II (276 – 293)
• Бахрам III (293)
• Нарсес (293 – 303)
• Хормазд II (303 – 310)
• Адарнарсех (310)
• Шапур II (310 – 379)
• Ардашир II (379 – 383)
• Шапур III (383 – 388)
• Бахрам IV (388 – 399)
• Яздегерд I (399 – 420)
• Бахрам V Дивото магаре (420 – 438)
• Яздегерд II (438 – 457)
• Хормазд III (457)
• Фируз I (457 – 484)
• Балаш (484 – 488)
• Кобад I (488 – 497)
• Замасп (497 – 499)
• Кобад I (499 – 531), повторно
• Хосров I Справедливи (531 – 579)
• Хормазд IV (579 – 590)
• *Бахрам VI Чобен (590 - 591)
• *Бистам (591 - 595)
• Хосров II Победителят (591 – 628)
• *Хормазд V (593)
• Кобад II Шерой (628)
• Ардашир III (628 – 630)
• *Шахрбараз (630)
• Пурандохт (630 – 631)
• Азармидохт (631)
• *Хормазд VI (631 – 632)
• Яздегерд III (632 – 651)

Хронология

• 226-240: Управление на Ардашир I.
• 226-227: Бунтове срещу Партското царство.
• 229-232: Война с Римската империя.
  • Зороастризмът отново става официална религия.
  • Събрани са текстовете, известни като Зенд Авеста.
• 241-271: Управление на Шапур I.
• 241-244: Първа война с Рим.
• 258-260: Втора война с Рим.
• 215-271: Мани, основател на манихейството.
• 271-301: Време на династически борби.
• 309-379: Управление на Шапур II.
• 399-420: Управление на Яздегерд I
• 409: Разрешено е на християните публично да изповядват своята религия и да строят църкви.
• 416-420: Преследване на сасанидските християни след като Яздегерд отменя своята по-ранна заповед.
• 420-440: Управление на Бахрам V.
• 420-422: Война с Рим.
• 424: Съветът на Дад-Ишу обявява Източната църква за независима от Константинопол.
• 483: Едиктът за толерантността е издаден, за да разреши християнството.
• 491: Арменската църква отхвърля Халкедонския събор.
  • Несторианството става доминираща християнска секта в Сасанидското царство.
• 531-579: Управление на Хосров I.
• 533: Сключен е договор за безкраен мир с Рим.
• 540-562: Война с Рим.
• 591-628: Управление на Хосров II.
• 603-610: Война с Рим.
• 610: Арабите побеждават сасанидската армия при Ду-Кар.
• 610-620: Войната с Рим е продължена.
• 626: Обсада на Константинопол.
• 627: Римският император Ираклий предприема инвазия в Асирия и Месопотамия.
• 627(XII): Персийската армия е разгромена при Ниневия от римляните - убит е Рахзад.
• 628-632: Честа смяна на владетелите.
• 632-644: Действително управление на Яздегерд III.
• 633: Мюсюлманите нападат Ирак и в четири последователни сражения разбиват персите.
• 636(XI): Персийската армия е разгромена при Кадисия от мюсюлманите - убит е Рустам.
• 637: Мюсюлманите превземат Ктесифон.
• 641(XII): Персийската армия е разгромена при Нехавенд от мюсюлманите - убит е Бахман.
• 644: Персия окончателно е завладяна от арабите.
• 651: Убит е Яздегерд III при негов опит да отвоюва част от земите си.

Външни връзки

• Карта на Сасанидското царство