Втора испанска република

Втората испанска република (на испански Segunda República Española; 1931-39) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през 1873-74 (Първа испанска република).

Втората испанска република започва своето съществуване на 14 април 1931, когато крал Алфонсо XIII абдикира след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Абдикацията на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.

Първият президент (1931-36) е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.

Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християн-демократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934, в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.

Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936, когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-39) става Мануел Асаня.

Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от Нацистка Германия, Фашистка Италия и съседна Португалия. Кабинетът на Асаня трае до февруари 1939 като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на 1 април 1939, когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид с помощта на т.нар. „пета колона“.

Установява се диктатура на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 , когато Испания отново става монархия начело с Хуан Карлос I.