Чарлз Уитстън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


Сър '''Чарлз Уитстоун''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскоп]]а (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
Сър '''Чарлз Уитстоун''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскоп]]а (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.

== Телеграф ==
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. той съобщава че електрическият телеграф може да бъде много полезен. Той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче той бил посетен от Уилям Кук в дома си на улица Кондуит на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно влияние върху неговото бъдеще.


== Електрически генератор ==
== Електрически генератор ==
През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на непрекъснати течения.
През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.


Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.
Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.

Версия от 13:32, 10 март 2013

Шаблон:Учен информация

Сър Чарлз Уитстоун (Charles Wheatstone) е британски учен и изобретател, автор на множество научни постижения по време на Викторианската епоха, включително на английската концертина, стереоскопа (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра Плейфеър. Най-известен е с приносите си към развитието на електротехниката със създадения от него мост на Уитстоун, първоначално изобретен от Самюъл Хънтър Кристи, както и като значителна фигура в развитието на телеграфията.

Телеграф

Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. той съобщава че електрическият телеграф може да бъде много полезен. Той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче той бил посетен от Уилям Кук в дома си на улица Кондуит на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно влияние върху неговото бъдеще.

Електрически генератор

През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.

Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.

След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самуел Алфред Варлей и Уитстоун. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867, а Уитстоун излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.

Цитирана литература

Литература

Външни препратки