Чарлз Уитстън

Сър Чарлз Уитстоун (Charles Wheatstone) е британски учен и изобретател, автор на множество научни постижения по време на Викторианската епоха, включително на английската концертина, стереоскопа (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра Плейфеър. Най-известен е с приносите си към развитието на електротехниката със създадения от него мост на Уитстоун, първоначално изобретен от Самюъл Хънтър Кристи, както и като значителна фигура в развитието на телеграфията.

През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстоун показал, че когато метали бъдат изпарени с помоща на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др.

Телеграф

Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче го посетил Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно значение за по-нататъшната му работа.

Сътрудничество с Хук

Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал

Хук бил офицер, който по време на домашен отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Хук бил толкова впечатлен, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун.

При втората си среща Хук казал на Уитстоун за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснил своя метод. Уитстоун отбелязал че методът на Хук няма да действа и предложил свой експериментален телеграф. Хук предложил да създадат съдружие, но Уитстоун първоначално не бил склонен да се съгласи. Той бил добре известен в научните среди и смятал да отпечата своите резултати без да търси печалба от тях. Хук от своя страна декларирал че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласили да обединят усилията си, Уитстоун участвал с научния си талант, а Хук с административните си умения. Споразумението било подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент бил издаден за изобретение на телеграф с пет игли. Звуковият сигнал работел с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваряла веригата и спирала работата на часовниковия механизъм.

Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на тази на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другият й край токът преминава през тел намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.

Електрически генератор

През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.

Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.

След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самуел Алфред Варлей и Уитстоун. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867, а Уитстоун излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.

Литература

• The Scientific Papers of Sir Charles Wheatstone (1879)
• This article incorporates text from Heroes of the Telegraph by John Munro (1849–1930) in 1891, now in the public domain and available at this site.

Външни препратки

• Biographical material
• Biographical sketch
• Gravesite in Kensal Green, London
• Charles Wheatstone