Адрон: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: war:Hadron |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
[[Категория:Елементарни частици]] |
[[Категория:Елементарни частици]] |
||
[[ar:هادرون]] |
|||
[[be:Адрон]] |
|||
[[be-x-old:Гадроны]] |
|||
[[bn:হ্যাড্রন]] |
|||
[[bs:Hadron]] |
|||
[[ca:Hadró]] |
|||
[[cs:Hadron]] |
|||
[[cv:Адрон]] |
|||
[[cy:Hadron]] |
|||
[[da:Hadron]] |
|||
[[de:Hadron]] |
|||
[[el:Αδρόνιο]] |
|||
[[en:Hadron]] |
|||
[[eo:Hadrono]] |
|||
[[es:Hadrón]] |
|||
[[et:Hadronid]] |
|||
[[fa:هادرون]] |
|||
[[fi:Hadroni]] |
|||
[[fr:Hadron]] |
|||
[[ga:Hadrón]] |
|||
[[he:האדרון]] |
|||
[[hr:Hadroni]] |
|||
[[hu:Hadron]] |
|||
[[id:Hadron]] |
|||
[[io:Hadrono]] |
|||
[[is:Sterkeind]] |
|||
[[it:Adrone]] |
|||
[[ja:ハドロン]] |
|||
[[kk:Адрон]] |
|||
[[ko:강입자]] |
|||
[[la:Hadron]] |
|||
[[lt:Hadronas]] |
|||
[[lv:Hadroni]] |
|||
[[ml:ഹാഡ്രോൺ]] |
|||
[[mn:Адрон]] |
|||
[[ms:Hadron]] |
|||
[[nds:Hadron]] |
|||
[[nl:Hadron]] |
|||
[[nn:Hadron]] |
|||
[[no:Hadron]] |
|||
[[pl:Hadrony]] |
|||
[[pnb:ہیڈرون]] |
|||
[[pt:Hádron]] |
|||
[[ru:Адрон]] |
|||
[[sh:Hadron]] |
|||
[[simple:Hadron]] |
|||
[[sk:Hadrón]] |
|||
[[sl:Hadron]] |
|||
[[sv:Hadron]] |
|||
[[ta:வன்மி]] |
|||
[[tr:Hadron]] |
|||
[[uk:Адрон]] |
|||
[[ur:ثقیلہ]] |
|||
[[vi:Hadron]] |
|||
[[war:Hadron]] |
|||
[[zh:强子]] |
Версия от 08:02, 11 март 2013
Във физиката на елементарните частици най-общото определение за адрон е частица, която взаимодейства силно. Такива са всички фундаментални частици (протон, неутрон и други) които имат структура. Адроните се разделят на два основни класа: мезони и бариони. Всички те са изградени от кварки, но се различават по вида и броя им. Кварките в адроните се свързват чрез обмен на глуони.
Например:
Мезоните са изградени от кварк и анти-кварк (), така че спинът на мезоните може да бъде кратен на цяло число ћ (бозони): . Най-добре познатият и най-лекият от мезоните е пионът (). Той се състои от горен "u" и долен "d" кварки. Барионите са трикваркови структури () или (), така че сумарният спин остава кратен на . Така барионите попадат в класа на фермионите. Най-стабилният и най-отдавна познат на хората барион е протонът.
Теорията, която описва образуването на адроните от цветни кварки и глуони и техните взаимодействия е част от Стандартния модел и се нарича квантова хромодинамика (от хромос, гр. "цвят"). Тя е създадена в началото на 70-те години въз основа на експериментите по дълбоко нееластично разсейване, проведени в края на 60-те години. Адроните се делят на бариони и мезони:
- Тези които съдържат 3 кварка се наричат бариони и имат полуцял спин. Типични представители са протонът p и неутронът n, които имат маса съответно 0,938 и 0,940 GeV. От тях са изградени атомните ядра.
- Тези, които съдържат кварк и антикварк, са с цял спин и се наричат мезони. Типичен представител са π мезоните, които играят важна роля при описание на силите, които действуват в атомните ядра.
- Предполага се съществуването на адрони изградени изцяло от глуони или пък с екзотичен брой кварки (напр.5). Експерименталните сигнали за тях за сега са неясни. Основната причина за това е че те са нестабилни и живеят много кратко време.
- Известни са над 900 адрона. Всички, с изключение на протона, когато са на свобода са нестабилни и се разпадат. Разпадът може да се дължи на силни, електромагнитни или слаби взаимодействия. Адроните, които се разпадат поради слаби взаимодействия живеят милиони пъти по-дълго от тези, които се разпадат поради силни такива. Затова понякога те също се разглежадат като стабилни, от гледна точка на силните взаимодействия.
- Масата на адроните не се дължи на масата на кварките от които те са изградени, а на специфично свойство на силните взаимодействия, наречено спонтанно нарушение на хиралната симетрия. Така например, протонът и неутронът са около 500 пъти по-тежки от съставящите ги 3 кварка. През 2002 г. в ускорителя RHIC, САЩ, чрез челно сблъскване на тежки ядра, движещи се почти със скоростта на светлината, беше получено ново състояние на материята — кварк-глуонна плазма в което, поради високата температура, адроните се „разтапят“ на съставляващите ги кварки и глуони, при това цветните заряди вече не са удържани на малки разстояния, а хиралната симетрия е възстановена и адроните (ако се появят в плазмата) имат малка маса. Размерите на областта с кварк-глуонна плазма са много малки (от 3 до 10)х10-15 метра а времето на живот (от 1 до 3)х10-22 секунди.
|