Тарквиний Приск: Разлика между версии
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Добавяне: zh:卢修斯·塔克文·布里斯库 |
|||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
[[Категория:Царе на Рим]] |
[[Категория:Царе на Рим]] |
||
[[Категория:Етруски]] |
[[Категория:Етруски]] |
||
[[als:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[ar:تاركوينيوس بريسكوس]] |
|||
[[ca:Tarquini Prisc]] |
|||
[[de:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[en:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[es:Lucio Tarquinio Prisco]] |
|||
[[eu:Tarkinio Prisko]] |
|||
[[fa:لوسیوس تارکوینیوس پریسکوس]] |
|||
[[fi:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[fr:Tarquin l'Ancien]] |
|||
[[gl:Lucio Tarquinio Prisco]] |
|||
[[he:לוקיוס טארקוויניוס פריסקוס]] |
|||
[[hr:Lucije Tarkvinije Prisk]] |
|||
[[hu:Lucius Tarquinius Priscus római király]] |
|||
[[id:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[it:Tarquinio Prisco]] |
|||
[[ja:タルクィニウス・プリスクス]] |
|||
[[ka:ლუციუს პრისკუს ტარკვინიუსი]] |
|||
[[la:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[lt:Lucijus Tarkvinijus Senasis]] |
|||
[[nl:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[pl:Tarkwiniusz Stary]] |
|||
[[pt:Tarquínio Prisco]] |
|||
[[ro:Lucius Tarquinius Priscus]] |
|||
[[ru:Луций Тарквиний Приск]] |
|||
[[sh:Lucije Tarkvinije Prisk]] |
|||
[[sl:Tarkvinij Prisk]] |
|||
[[sr:Луције Тарквиније Приск]] |
|||
[[sv:Tarquinius Priscus]] |
|||
[[tr:Tarquinius Priscus]] |
|||
[[uk:Луцій Тарквіній Пріск]] |
|||
[[zh:卢修斯·塔克文·布里斯库]] |
|||
Версия от 10:04, 11 март 2013
| Луций Тарквиний Приск | |
| Цар на Рим | |
 Луций Тарквиний Приск | |
| Управление | 616 – 579 пр.н.е. |
|---|---|
| Наследил | Анк Марций |
| Наследник | Сервий Тулий |
| Лични данни | |
| Семейство | |
| Баща | Демарат от Коринт |
| Брак | Танаквил |
| Луций Тарквиний Приск в Общомедия | |
Луций Тарквиний Приск (Шаблон:Lang-la) според легендата е петият цар на Рим,[1] който управлява от 616 до 579 пр.н.е..[2][3]
Произход и ранни години
Тарквиний Приск е роден етруския град Тарквиния, но е грък по линия на баща си Демарат от Коринт,[1][4] който идва от едноименния град в Гърция. Ливий твърди, че оригиналното му етруско име е Лукумон (Lucumo).[4] След като наследява бащиното си богатство Приск се опитва да навлезе в политиката, но въпреки че е богат и известен в град Тарквиния на Приск е забранено да получи политическа длъжност заради етническата принадлежност на баща му.[4] Недоволен от възможностите в Етрурия, той имигрира в Рим заедно с жена си Танаквил.[4]
Легендата е, че пристига в Рим на колесница с орел върху шапката си. Орела полетял, а после пак каца върху главата му. Съпругата му Танаквил, която разбира от гадателство тълкува това като знак за бъдещото му величие.[4] В Рим благодарение на богатството, възпитаното си държание и мъдростта си става един от най-влиятелните хора. Царят Анк Марций е впечатлен от Приск и го назначава за свой съветник и защитник на собствените си синове.[4]
Цар на Рим
След смъртта на Анк Марций, Тарквиний Приск взема властта по мирен път като убеждава народното събрание, че той трябва да стане цар за сметка на синовете на Марций, които са все още малолетни.[5]
Първата си война води срещу латините. Превзема със щурм латинския град Апиолае (Apiolae) и се завръща в Рим с голяма плячка.[5]. Впоследствие латинските градове Корникулум (Corniculum), Фирулея (Firulea), Чамерия, Крустумерия, Америкола (Americola), Медулия и Номентум са победени и стават римски.[3]
Военните му способности са тествани и от сабините. Атаката е отблъсната след кървави улични боеве в Рим.[2] В последвалите мирни преговори Транквиний Приск получава град Колация и назначава племенника си Егерий Тарквиний за командир на римския гарнизон, който е базиран в града.[3] Приск се завръща в Рим и празнуева триумф за победата си над сабините.[3] Според реконструкцията на Fasti Triumphales това се случва през 585 пр.н.е. Той е първия, който празнува военен триумф по етруски традиции облечен в роба с пурпурен и златен цвят[6] върху колесница дърпана от четири коня.[6] Въвежда „орела“ като военен символ.
Тарквиний Приск увеличава броя на сенаторите на 200,[2] като вкарва в сената 100 човека от по-бедните фамилии.[5] Между тях фамилията Октавии от която произлиза бъдещият първи император на Рим, Октавиан Август.[7] Тарквиний Приск удвоява и броя на членовете на центурианското събрание до 1800 човека.[8]
Рим се превръща в истински град при неговото управление. Благодарение на успешните войни, водени срещу съседните народи е в състояние да напълни градската хазна с плячката от победените градове. Вероятно по негово време започва изграждането на новите градски стени на Рим.[2][3] Приск изгражда Циркус Максимус. Издигнати частни седалки за сенатори и конници, както и места за гражданите.[5] Според Ливий коне и спортисти от Етрурия са изпратени като първите участници в станалите по-късно ежегодни игри.[5] Построява дворец на хълма Палатин. По негово време започва строежа на храма на Юпитер на Капитолийския хълм.[3] След тежки наводнения засегнали града, започва и строежа на Клоака Максима (отводнителния канал на Рим).[2] Построява Форума, полага началото на уличната система.
Смърт
Транквиний Приск управлява 38 години. Междувременно вече възрастните синове на предшественика му Марций кроят планове царският трон да попадне под техен контрол.[2] Те уреждат атентат срещу царя, който е убит с удар на брадва по главата.[9] Благодарение на царица Танаквил синовете на Марций не успяват да вземат властта, а за цар е избран зетят на Приск — Сервий Тулий женен за дъщеря му Тарквиния.[10] Друга дъщеря на Приск отново с името Тарквиния е женена за Марк Юний Брут (баща на Луций Юний Брут).
Бележки
- ↑ а б Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC, I, 5.1.
- ↑ а б в г д е Евтропий, Breviarium historiae romanae, I, 6.
- ↑ а б в г д е Ливий, Ab urbe condita, 1:38
- ↑ а б в г д е Ливий, Ab urbe condita, 1:34
- ↑ а б в г д Ливий, Ab urbe condita, 1:35
- ↑ а б Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC, I, 5.6.
- ↑ Светоний, Живота на Август 2.
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:36
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:40
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:41
Литература
- Ливий, Ab urbe condita
- Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC
- Евтропий, Breviarium historiae romanae
Външни препратки
| |||||
| |||||||||||||||||||||||||
