Таор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Banatski (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м fixing iw
Ред 60: Ред 60:
[[fr:Taor (Zelenikovo)]]
[[fr:Taor (Zelenikovo)]]
[[mk:Таор]]
[[mk:Таор]]
[[nl:Taor]]
[[sq:Taori]]
[[sq:Taori]]
[[sr:Таор]]
[[sr:Таор (Македонија)]]

Версия от 12:03, 11 март 2013

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (Община Валево).

Шаблон:Селище в РМ инфо

Таор или книжовно Тавор (Шаблон:Lang-mk) е село в община Зелениково на Република Македония.

География

Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.

История

Таурезиум

Църквата „Свети Илия“.

Край Таор са разположени развалините на римският град Тауресиум (Tauresium), родно място на император Юстиниан I Велики.

В Османската империя

В 19 век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[2].

В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.[3]

Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.

В Република Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 македонци и 1 друг.[5]

Личности

Родени в Таор (Таврезина)

Бележки

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 116-117.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови.