Изомерия: Разлика между версии
м Асиметричен въглероден атом |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Изомерия]] |
[[Категория:Изомерия]] |
||
[[ar:متماكب]] |
|||
[[be:Ізамерыя]] |
|||
[[br:Izomeriezh]] |
|||
[[bs:Izomeri]] |
|||
[[ca:Isòmer]] |
|||
[[cs:Izomerie]] |
|||
[[cy:Isomer]] |
|||
[[da:Isomer]] |
|||
[[de:Isomerie]] |
|||
[[el:Ισομέρεια]] |
|||
[[en:Isomer]] |
|||
[[eo:Izomero]] |
|||
[[es:Isomería]] |
|||
[[et:Isomeerid]] |
|||
[[eu:Isomero]] |
|||
[[fa:همپار]] |
|||
[[fi:Isomeria]] |
|||
[[fr:Isomérie]] |
|||
[[ga:Isiméireacht]] |
|||
[[gl:Isomería]] |
|||
[[he:איזומר]] |
|||
[[hi:समावयवता]] |
|||
[[hr:Izomer]] |
|||
[[ht:Izomè]] |
|||
[[hu:Izoméria]] |
|||
[[id:Isomer]] |
|||
[[it:Isomeria]] |
|||
[[ja:異性体]] |
|||
[[ka:იზომერია]] |
|||
[[kk:Изомералар]] |
|||
[[ko:이성질체]] |
|||
[[lv:Izomēri]] |
|||
[[mk:Изомерија]] |
|||
[[ml:ഐസോമെർ]] |
|||
[[ms:Isomer]] |
|||
[[nl:Isomeer]] |
|||
[[no:Isomeri]] |
|||
[[oc:Isomeria]] |
|||
[[pl:Izomeria]] |
|||
[[pt:Isomerismo]] |
|||
[[ro:Izomerie]] |
|||
[[ru:Изомерия]] |
|||
[[sh:Izomeri]] |
|||
[[simple:Isomer]] |
|||
[[sk:Izoméria]] |
|||
[[sl:Izomer]] |
|||
[[sq:Izomeri]] |
|||
[[sr:Изомер (хемијски)]] |
|||
[[sv:Isomeri]] |
|||
[[ta:சமபகுதியம்]] |
|||
[[th:ไอโซเมอร์]] |
|||
[[tr:İzomer]] |
|||
[[uk:Ізомери]] |
|||
[[ur:ہم جزء]] |
|||
[[vi:Đồng phân]] |
|||
[[zh:同分異構]] |
Версия от 12:54, 11 март 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Изомери са съединения с еднаква молекулна формула, но с различен ред в свързването на въглеродната верига. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от Берцелиус. На основата на структрурната теория (1860), Ал. Бутлеров изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих Вьолер през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в карбамид).
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.
Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. Марковников (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми. Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).
Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.
Към края на XIX век Ван'т Хоф и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ (хиралност). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на плоскополяризираната светлина.
Видове изомерия
От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:
- конституционна - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите
- конфигурационна - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:
- а. оптична (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един асиметричен въглероден атом)
- б. геометрична (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
- конформационна - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг (циклохексан: стол-вана).
При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-големи.