А: Разлика между версии
произнасяне на български |
|||
Ред 55: | Ред 55: | ||
{{Лингвистика-мъниче}} |
{{Лингвистика-мъниче}} |
||
[[Категория:Кирилски букви|А]] |
[[Категория:Кирилски букви|А]] |
||
[[af:А (Cyrillies)]] |
|||
[[ar:А]] |
|||
[[arz:А (كيريلى)]] |
|||
[[av:А]] |
|||
[[ba:А (кирил хәрефе)]] |
|||
[[be:А]] |
|||
[[br:A (kirillek)]] |
|||
[[ca:А]] |
|||
[[ce:А]] |
|||
[[cs:А]] |
|||
[[cv:А]] |
|||
[[de:А]] |
|||
[[en:A (Cyrillic)]] |
|||
[[eo:A (cirila alfabeto)]] |
|||
[[es:А]] |
|||
[[et:А]] |
|||
[[eu:A (zirilikoa)]] |
|||
[[fa:آ (سیریلیک)]] |
|||
[[fi:А]] |
|||
[[fr:А]] |
|||
[[gl:A (Cirílico)]] |
|||
[[he:А]] |
|||
[[ht:А]] |
|||
[[it:А (cirillico)]] |
|||
[[ja:А]] |
|||
[[ka:А]] |
|||
[[ko:А]] |
|||
[[ky:А]] |
|||
[[lbe:А]] |
|||
[[lez:А (кирилл)]] |
|||
[[mhr:А (кириллик тиште)]] |
|||
[[mk:А (Кирилица)]] |
|||
[[nah:А]] |
|||
[[nl:А (cyrillisch)]] |
|||
[[nn:А]] |
|||
[[no:А]] |
|||
[[pa:ਆ (ਸਿਰਿਲਿਕ)]] |
|||
[[pl:А (cyrylica)]] |
|||
[[pt:А]] |
|||
[[ro:Az]] |
|||
[[ru:А]] |
|||
[[sah:А]] |
|||
[[se:А]] |
|||
[[simple:A (Cyrillic)]] |
|||
[[sk:А]] |
|||
[[sl:А]] |
|||
[[sr:А (ћириличко)]] |
|||
[[sv:А]] |
|||
[[th:А]] |
|||
[[tl:A (Siriliko)]] |
|||
[[tr:A (Kiril)]] |
|||
[[tt:А]] |
|||
[[udm:А]] |
|||
[[uk:А (літера)]] |
|||
[[xal:А үзг]] |
|||
[[zh:А]] |
Версия от 14:14, 11 март 2013
Кирилска буква А | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Цифрова стойност: 1 | ||||||
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0410 | ||||||
Mалка: U+0430 |
А, а e буква от кирилицата. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки, където е първа по ред. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. В глаголицата има начертание и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.
Фонемна стойност
В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[3][4]
- при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
- при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат
Кодове
кодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двоично |
---|---|---|---|---|---|
Уникод | главна | 1040 | 0410 | 002020 | 0000010000010000 |
малка | 1072 | 0430 | 002060 | 0000010000110000 | |
ISO 8859-5 | главна | 176 | b0 | 260 | 0010110000 |
малка | 208 | d0 | 320 | 0011010000 | |
KOI 8 | главна | 225 | e1 | 341 | 0011100001 |
малка | 193 | c1 | 301 | 0011000001 | |
Windows 1251 | главна | 192 | c0 | 300 | 0011000000 |
малка | 224 | e0 | 340 | 0011100000 |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.
Бележки
- ↑ Бояджиев 1998, с. 29.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
- ↑ Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 11. (на български)
- Цитирани източници
- Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София isbn = 954-584-235-0, Абагар, 1998. (на български)
Вижте също
|