Джизакска област: Разлика между версии
м Робот Добавяне: pa:ਜਿਜ਼ਾਖ ਸੂਬਾ |
|||
Ред 42: | Ред 42: | ||
[[Категория:Области в Узбекистан]] |
[[Категория:Области в Узбекистан]] |
||
[[az:Cizzəx vilayəti]] |
|||
[[de:Provinz Jizzax]] |
|||
[[en:Jizzakh Province]] |
|||
[[eo:Provinco Ĝizaĥo]] |
|||
[[es:Provincia de Djizaks]] |
|||
[[et:Jizzaxi vilajett]] |
|||
[[fa:استان جیزک]] |
|||
[[fi:Jizzaxin alue]] |
|||
[[fr:Province de Djizak]] |
|||
[[hi:जिज़ाख़ प्रान्त]] |
|||
[[id:Provinsi Jizzakh]] |
|||
[[it:Regione di Djizak]] |
|||
[[ja:ジザフ州]] |
|||
[[ko:지자흐 주]] |
|||
[[lt:Džizako vilajetas]] |
|||
[[mr:जिझाक्स विलायती]] |
|||
[[nl:Jizzax (provincie)]] |
|||
[[pa:ਜਿਜ਼ਾਖ ਸੂਬਾ]] |
|||
[[pl:Wilajet dżyzacki]] |
|||
[[pt:Jizzakh (província)]] |
|||
[[ru:Джизакская область]] |
|||
[[sco:Jizzax Province]] |
|||
[[sv:Dzjizzach (provins)]] |
|||
[[tg:Вилояти Ҷиззах]] |
|||
[[tr:Cizzak ili]] |
|||
[[tt:Җиззах өлкәсе]] |
|||
[[ug:جىزاق ۋىلايىتى]] |
|||
[[uk:Джиззацька область]] |
|||
[[uz:Jizzax viloyati]] |
|||
[[vi:Jizzax (tỉnh)]] |
|||
[[war:Jizzakh (lalawigan)]] |
|||
[[zh:吉扎克州]] |
Версия от 22:33, 11 март 2013
Джизакска област Jizzax viloyati | |
---|---|
карта | |
Админ. център: | Джизак |
Площ: | 20 500 км² |
Население: | 910 500(2005) |
Гъстота: | 44 д/км² |
статистически данни |
Джизакска област (Шаблон:Lang-uz) е една от 14-те области (вилояти) в Узбекистан. Административен център на областта е град Джизак.
История
През 1936 г. територията на Джизакската област влиза в състава на РСФСР. До 1956 г. е в състава на Казахска ССР, но след това минава в състава на Узбекска ССР.
Джизакска област е била част от Сърдаринската, но през 1973 г. се отделя като самостоятелна област.
География
Джизакска област се намира в централната част на страната. Граничи с Таджикистан на юг, Самаркандска област на запад, Навойска област на северозапад, Казахстан на север и Сърдаринска област на изток. Покрива територия равна на 20 500 km2
Административен център е град Джизак (население 127 500 души).
Климатът е типично континентален с меки зими и горещи, сухи лета.
Население
Населението е 910 500 души, като около 80% живеят в селата.
Икономика
Основа на икономиката на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.
В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2 500 km.
Външни препратки
|