Градоустройство: Разлика между версии
м Робот Изтриване: fr:Planification urbaine (missing) |
|||
Ред 50: | Ред 50: | ||
{{Link FA|eu}} |
{{Link FA|eu}} |
||
{{Link FA|mk}} |
{{Link FA|mk}} |
||
[[ar:تخطيط عمراني]] |
|||
[[be:Гарадское планаванне]] |
|||
[[ca:Planejament urbanístic]] |
|||
[[cy:Cynllunio tref]] |
|||
[[da:Byplanlægning]] |
|||
[[de:Stadtplanung]] |
|||
[[el:Πολεοδομικός σχεδιασμός]] |
|||
[[en:Urban planning]] |
|||
[[es:Planeamiento urbanístico]] |
|||
[[et:Planeering]] |
|||
[[eu:Hirigintza]] |
|||
[[fa:برنامهریزی شهری]] |
|||
[[fi:Kaavoitus]] |
|||
[[he:תכנון עירוני]] |
|||
[[hi:नगर नियोजन]] |
|||
[[hr:Urbanističko planiranje]] |
|||
[[hy:Քաղաքաշինություն]] |
|||
[[id:Perencanaan kota]] |
|||
[[it:Urbanistica]] |
|||
[[ja:都市計画]] |
|||
[[kk:Елді мекендерді көріктендіру]] |
|||
[[ko:도시 계획]] |
|||
[[lt:Miestų planavimas]] |
|||
[[lv:Pilsētplānošana]] |
|||
[[mk:Урбанизам]] |
|||
[[ml:നഗരാസൂത്രണം]] |
|||
[[mr:विकास समिती]] |
|||
[[nl:Planologie]] |
|||
[[nn:Byplanlegging]] |
|||
[[no:Byplanlegging]] |
|||
[[pl:Studium uwarunkowań i kierunków zagospodarowania przestrzennego]] |
|||
[[pt:Planejamento urbano]] |
|||
[[ro:Sistematizarea teritoriului]] |
|||
[[ru:Градостроительство]] |
|||
[[sv:Stadsplanering]] |
|||
[[sw:Mipango miji]] |
|||
[[ta:நிலப் பயன்பாட்டுத் திட்டமிடல்]] |
|||
[[th:การผังเมือง]] |
|||
[[ur:عُمرانی منصوبہ بندی]] |
|||
[[vi:Quy hoạch đô thị]] |
|||
[[zh:城市规划]] |
|||
[[zh-min-nan:To͘-chhī kè-oē]] |
Версия от 10:11, 12 март 2013
Градоустройството изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване.
В по-общ смисъл градското планиране е част от институционализираното планиране и управление на физическата среда на дадено общество. Докато градоустройството изразява статичното, моментното състояние, то градското планиране обхваща процеса на развитие в непрекъснатостта на дейността "планиране".
Ландшафтното планиране е повече концентрирано върху култивираната природна среда. Регионалното планиране има за предмет региони - по-крупни части от територията, но с по-малка детайлност, както и с повече застъпени икономически и социални аспекти. 1. Въведение: Предмет и задачи на урбанистиката. Нормативни документи
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО /УРБАНИСТИКАТА/ е наука и изкуство за развитието, устройството, планирането и изграждането на населени места. Това е сложна система от дейности, която обхваща комплекс от социално-икономически, санитарно-хигиенни, териториално-устройствени, транспортни, съобщителни, технико-строителни, културно-битови, и архитектурно-пространствени и художествени въпроси, свързани със създаването и преустройването на съществуващи населени места. Думата "урбанистика" произлиза от латинската дума urbs, urbis която означава град. Градоустройството се занимава с планирането и устройството на градовете. То обхваща всички населени места- градове, села, махали, селищни образувания. Териториално-селищното устройство е по-общо понятие и се занимава с развитието, планирането и изграждането на селищни и извън-селищни територии. Специалистите по планиране и изграждане на населените места се наричат урбанисти. Водеща е ролята на архитектите, които работят активно и с други специалисти геодезисти, комуникатори, специалисти по комунално-битовите инсталации, икономисти, социолози, демографи и др. Нормативните документи с които се работи в ТСУ са: ЗУТ, Наредба номер 8 за обхвата и съдържанието на устройствените схеми и планове, наредба номер 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, наредба номер 7 от правила и норми за устройството на отделните видове територии, противопожарни, инсталационни и други нормативи.
Предназначение на териториите и поземлените имоти.
Според основното им предназначение, определено с устройствени схеми и планове, териториите на страната са:
-Урбанизирани територии/ населени места и селищни образувания -земеделски територии -горски територии -защитени територии -нарушени територии за възстановяване
Конкретното предназначение на имотите се определя с подробни устройствени планове и може да бъде:
-в урбанизирани територии: за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи/ каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт, включително и велосипедни алеи и за движение на хората с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и др. -земеделски територии: за обработваеми земи/ниви, овощни, зеленчукови градини, лозя, ливади и др./и необработваеми земи- пасища, скатове, оврази, дерета и др. -горски територии- за гори - дърво-производителни, защитни, рекреационни гори и други. И горски земи и поляни и земи заети с храсти, скали и др. -Защитени територии - за природозащита - природни резервати, национални паркове, природни забележителности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно охранителната им зона, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици и за опазване обектите на културно - историческото наследство/археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение. -нарушени територии за възстановяване - за регулация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища и др.
В териториите без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти се определят въз основа на фактическото им ползване. Ако това не противоречи на закон. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. Промяна на предназначението на териториите на поземлените имоти-обекти на културно-историческото наследство се извършва след съгласуване с Националния институт по паметници на културата.
ЕЛЕМЕНТИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Улици и улични мрежи: предназначение на уличната мрежа: -осигурява пешеходното и транспортно движение -поема част от благо-устройствените мрежи и съоръжения -улеснява функционалното зониране на селищата -участва активно в оформянето на селищната и архитектурно-пространствена среда
Изисквания към проектирането на уличната мрежа:
а/ да се осигури безопасно и бързо движение. Това се постига чрез: -ясна и проста схема, като се подчертаят главните посоки на движение -отделяне на пешеходното движение на различни нива или платна, оганичаване или забраняване на автомобилното движение в централните зони.
б/ Съобразяване с природните дадености и характера на терена-улиците се правят с наклон, подходящ за отвеждане на водата, за застрояване и за движение на хора. в/ Правилна ориентация на улиците според географските посоки. по-хигиенични са улиците с изложение север-юг. По възможност да се избягва ориентирането им по посока на преобладаващите ветрове. г/ Хармонично съчетаване с отделни сгради, озеленяване, осветяване, елементи на градския дизайн, настилки, реклами и др. Схема на уличната мрежа- определя се от наследената структура на селището, теренните особености. Конструира се въз основа на комуникационно-транспортните изисквания, стопански и градоустройствени условия. схемата бива:
-радиално-кръгова - типична за старите градове -Правоъгълна -Комбинирана
В България за координацията и регионалното планиране отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството ([1].