Ред на Тейлър: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sr:Тејлоров полином |
|||
Ред 95: | Ред 95: | ||
{{Link GA|en}} |
{{Link GA|en}} |
||
[[ar:متسلسلة تايلور وماكلورين]] |
|||
[[bar:Taylorreihe]] |
|||
[[bn:টেইলর ধারা]] |
|||
[[bs:Taylorov red]] |
|||
[[ca:Sèrie de Taylor]] |
|||
[[cs:Taylorova řada]] |
|||
[[da:Taylorpolynomium]] |
|||
[[de:Taylorreihe]] |
|||
[[el:Σειρά Taylor]] |
|||
[[en:Taylor series]] |
|||
[[eo:Serio de Taylor]] |
|||
[[es:Serie de Taylor]] |
|||
[[et:Taylori valem]] |
|||
[[eu:Taylor serie]] |
|||
[[fa:بسط تیلور]] |
|||
[[fi:Taylorin sarja]] |
|||
[[fr:Série de Taylor]] |
|||
[[gl:Serie de Taylor]] |
|||
[[he:טור טיילור]] |
|||
[[hu:Taylor-sor]] |
|||
[[id:Deret Taylor]] |
|||
[[is:Taylorröð]] |
|||
[[it:Serie di Taylor]] |
|||
[[ja:テイラー展開]] |
|||
[[kk:Тейлор қатары]] |
|||
[[ko:테일러 급수]] |
|||
[[lt:Teiloro eilutė]] |
|||
[[ms:Siri Taylor]] |
|||
[[nl:Taylorreeks]] |
|||
[[nn:Taylorrekkje]] |
|||
[[no:Taylorrekke]] |
|||
[[pl:Wzór Taylora#Szereg Taylora]] |
[[pl:Wzór Taylora#Szereg Taylora]] |
||
[[pms:Serie ëd Taylor]] |
|||
[[pt:Série de Taylor]] |
|||
[[ro:Serie Taylor]] |
|||
[[ru:Ряд Тейлора]] |
|||
[[si:ටේලර් ශ්රේණිය]] |
|||
[[simple:Taylor series]] |
|||
[[sk:Taylorov rad]] |
|||
[[sl:Taylorjeva vrsta]] |
|||
[[sr:Тејлоров полином]] |
|||
[[sv:Taylorserie]] |
|||
[[tr:Taylor serisi]] |
|||
[[uk:Ряд Тейлора]] |
|||
[[vi:Chuỗi Taylor]] |
|||
[[zh:泰勒级数]] |
Версия от 10:27, 12 март 2013
Ред на Тейлър или Развитие по Тейлър е апроксимация на реална или комплексна функция чрез представянето й като безкраен ред с общ член, изчислен от стойностите на производните на функцията в дадена точка. Това е възможно като пряко следствие на теоремата на Тейлър.
Ако функцията е безброй пъти диференцируема в отворения интервал (a − r, a + r), тогава нейното развитие по Тейлър е степенният ред
(Тук f(n)(a) e n-тата производна на функцията, като нулевата е самата функция)
Редът е кръстен на английския математик Брук Тейлър. В случаите, когато a = 0, редът се нарича ред на Маклорен по името на шотландския математик Колин Маклорен (Colin Maclaurin).
Функции, които са точно равни на развитието си по Тейлър в произволна точка a, се наричат аналитични функции. Пример за такива са тригонометричните функции синус и косинус. Редът на Тейлър може да се използва, за да се получат всички стойности на аналитична функция, ако се знаят нейната стойност и стойностите на всичките й производни в дадена точка.
На графиката вдясно е илюстрирано развитието по Тейлър на sin x. Жълтата крива е от седма степен и е графика на
Редът на Тейлър се използва широко в приложната математика и математическия анализ. Някои от приложенията му са:
- Директно получаване на приблизителна стойност на функция.
- Доказателство на теореми от математическия анализ.
История
Най-ранните ползвания на степенни редове, включително и някои развития по Тейлър, са от XIV век, от индийския математик Мадхава Сангамаграма. Той използва апроксимации по Тейлър за синус, косинус, тангенс и аркустангенс, но не генерализира редовете.
В края на XVII век Джеймс Грегъри също работи в тази посока и публикува няколко реда на Маклорен, но също не вижда обобщението.
През 1715 Брук Тейлър доказва и генреализира теоремата си, пряко следствие на която е този обобщен ред.
Колин Маклорен изследва специалния случай във втората половина на XVII век.
Развитие на някои прости функции
- където B са числа на Бернули.
- където E са числа на Ойлер
Изчисляване
Има редица методи за изчисляване на реда на Тейлър за голям брой функции. Редът може да се ползва както е даден за основните функции, а усилията да се насочат в генерализирането на коефициентите. Освен това, тъй като редът на Тейлър в общия случай е степенен, може да се използват неговите свойства за свободно умножение, деление, събиране и изваждане на основните редове. В някои случаи е най-доброто решение е редът да се интегрира няколко пъти по части.