Кушанска империя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси)
м r2.6.5) (Робот Добавяне: hr:Kušansko Carstvo
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 63 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q25979.
Ред 16: Ред 16:


{{Link FA|la}}
{{Link FA|la}}

[[als:Kuschana]]
[[ang:Cuscan Rīce]]
[[ar:إمبراطورية كوشان]]
[[ast:Imperiu kushán]]
[[az:Kuşan İmperiyası]]
[[be:Кушанскае царства]]
[[bn:কুষাণ সাম্রাজ্য]]
[[br:Impalaeriezh Kushan]]
[[ca:Imperi Kuixan]]
[[cs:Kušánská říše]]
[[cv:Кушан патшалăхĕ]]
[[de:Kuschana]]
[[en:Kushan Empire]]
[[eo:Kuŝana imperio]]
[[es:Imperio kushán]]
[[et:Kušaani riik]]
[[eu:Kusan]]
[[fa:شاهنشاهی کوشان]]
[[fi:Kušana-valtakunta]]
[[fr:Empire kouchan]]
[[gl:Imperio Cuxano]]
[[he:אימפריית קושאן]]
[[hi:कुषाण]]
[[hr:Kušansko Carstvo]]
[[hu:Kusán uralkodók listája]]
[[id:Kekaisaran Kushan]]
[[is:Kúsjanaveldið]]
[[it:Impero Kusana]]
[[ja:クシャーナ朝]]
[[ko:쿠샨 왕조]]
[[ky:Кушан падышалыгы]]
[[la:Imperium Cossanum]]
[[lt:Kušano imperija]]
[[lv:Kušānu valsts]]
[[ml:കുശാനസാമ്രാജ്യം]]
[[mr:कुषाण]]
[[ms:Empayar Kushan]]
[[mt:Imperu Kushan]]
[[nl:Kushana]]
[[nn:Kusjanriket]]
[[no:Kushriket]]
[[os:Кушанты паддзахад]]
[[pl:Królestwo Kuszanów]]
[[pnb:کشن سلطنت]]
[[pt:Império dos Kushana]]
[[ru:Кушанское царство]]
[[scn:Mperu Kushan]]
[[sh:Kušansko Carstvo]]
[[simple:Kushan Empire]]
[[sr:Кушанско царство]]
[[sv:Kushan]]
[[ta:குசான் பேரரசு]]
[[te:కుషాణులు]]
[[tg:Империяи Кушониён]]
[[th:จักรวรรดิกุษาณะ]]
[[tr:Kuşan İmparatorluğu]]
[[uk:Кушанська імперія]]
[[ur:کشان سلطنت]]
[[uz:Kushon imperiyasi]]
[[vi:Đế quốc Quý Sương]]
[[war:Imperyo Kushan]]
[[zh:貴霜帝國]]
[[zh-min-nan:Kùi-song Tè-kok]]

Версия от 10:37, 12 март 2013

Шаблон:Авторско право

Кушанската империя е държавно образувание, съществувало на територията на днешен Афганистан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Северозападна Индия и Източен Китай между 0 г. и 360 г. През втората половина на първи век и през втори век Кушанската империя е една от 4те велики държави на античността, заедно с Римската империя, Партия и китайската империя Източен Хан.

Произход на кушаните

Кушаните са потомци на народите, наричани от китайците юечжи, които идват в Средна Азия към 165 г. пр. Хр. отстъпвайки под натиска на хуните от Монголия. Към 130 г.пр. Хр. те нахлуват на юг, на територията на днешен Северен Афганистан, под натиска на васалните на хуните усуни, които заемат територията на Джетису (Седморечието, дн. Югоизточен Казахстан). През 1 век пр. Хр. юечжите се разпадат на различни племена, основното от които са кушаните, живеещи в Бактрия (дн. Северен Афганистан). Те образуват различни малки по територия и продължителност на съществуването държавици. Обединение и възход Към 0 г. кушанските племена са обединени от Куджула Кадфиз I. Той управлява до към 30 г. като завладява територията на Бактрия, днешен Таджикистан и Южен Узбекистан. Между 30 и 80 г. управлява Вима Кадфиз. Кушаните нахлуват в Индия и завладяват териториите на днешен Пакистан.Наследник на Вима Кадфиз е Куджула Кадфиз II, управлявал между 80 и 96 г. Към 80 г. той разгромява съществуващата на територията на Централен и Южен Афганистан и Белуджистан Индо-Партска държава и присъединява земите ѝ към своите. Към 80 г. Кушан вече е световна империя и за нея има описания в римски и китайски източници. В началото на 90те години на първи век кушанските армии отразяват натиска на китайските армии на Бан Чао в Източен Туркестан. Апогей Най-голяма мощ и велчие кушанската държава достига при управлението на Канишка I - 96 - 128 г. Неговите армии нахлуват в Източен Туркестан и завладяват Кашгар и Хотан, като достигат ез. Лоб Нор. Източен Хан са принудени да признаят кушанското превъзходство в Средна Азия.На запад кушансокот оръжие надделява и срещу Партската империя. Присъединен е Хорезм (дн. Западен Узбекистан) и земите на дн. Туркмения, без южните части. На юг кушанските армии навлизат дълбоко в Индия, като достигат чак до Паталипутра. Териториите на дн. индийски щати Пенджаб, Харяна, Утар Прадеш, Кашмир и Северен Раджастхан са включени в земите на Кушан. Държавата на саките, в днешен Гуджарат и Южен Раджастхан се признава за васал на Кушан. Към 120 г. Кушанската империя заема територия от 3,5 млн. кв. км. и има население от 18 млн. или близо 10% от световното население (в сегашен мащаб това биха били 650 млн. души). Официалната религия е будизмът. символ на подкрепата на кушанските владетели към будизма са двете огромни статуи на Буда (35 и 53 метра), издигнати билзо до Бамиан, в Центр. Афганистан.(те бяха варварски разрушени от талибаните). Предимство се дава на индийските територии на империята, като най-гъстонаселени и богати. Столицата е преместена от Бактрия в Пурушапура(дн. Пешавар). Могъщество Годините между 126 и 225 са години на стабилно могъщество на Кушан, като една от великите световни държави, държаща под контрола си основната част от пътя на коприната и участваща активно в международния стокообмен. Не са отбелязани особено големи сблъсъци в никое от направленията, изключая известни конфликти с централно индийската империя Сатавахана, в които обаче основно участват кушанските васали - саките. Кушанската династия постепенно се индианизира. Упадък След 225 г. Кушан навлиза в период на вътрешни размирици. Държавата се разпада на две части - индийска и средноазиатска. През 40те години от запад мощно нахлуват армиите на Шапур I от нововъздигащата се персийска династия на Сасанидите. Кушан губи земите на дн. Туркменистан, Белуджистан и Западен Афганистан. На изток кушанската слабост има за резултата откъсване на саките от кушанско влияние и загуба на централноиндийските територии. Самият Кушан се признава за васал на персите. След 260 г. ангажиментите на Персия на запад дават възможност на Кушан да поеме дъх и да се освободи от васалитета си.След 270 г. обаче са загубени и останалите индийски територии. Под кушанска власт остават единствено Кашмир и северен Пакистан. Край и свършек Кушан съществува в намален вид до към 360 г., когато армиите на великия персийски владетел Шапур II я завладяват. Бившите територии на Кушан запазват известна автономия под персийска власт, под властта на управител от рода на владетелите, наречен кушаншах. Към 380 г. от североизток се появяват ефталитите, а към 410 г. от север навлизат кидаритите. Кушан изчезва окончателно от историята, въпреки че по-късно владетелите на огромната ефталитска държава се титулуват и като наследници на величието на Кушан, а в администрацията на държавния им апарат основна роля играят хора от кушански произход. Интересен е фактът, че основателят на Кушанското царство (според индийските веди) е владетел на име Кардам, произхождащ от рода на болхиките (Балхара).

Шаблон:Link FA