Цезар Франк: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот: Променяне от ko:세자르 프랑크 на ko:세사르 프랑크 |
|||
Ред 34: | Ред 34: | ||
[[Категория:Хора от провинция Лиеж]] |
[[Категория:Хора от провинция Лиеж]] |
||
[[Категория:Лиеж]] |
[[Категория:Лиеж]] |
||
[[az:Sezar Frank]] |
|||
[[ca:César Franck]] |
|||
[[cs:César Franck]] |
|||
[[cy:César Franck]] |
|||
[[da:César Franck]] |
|||
[[de:César Franck]] |
|||
[[en:César Franck]] |
|||
[[eo:César Franck]] |
|||
[[es:César Franck]] |
|||
[[et:César Franck]] |
|||
[[eu:César Franck]] |
|||
[[fa:سزار فرانک]] |
|||
[[fi:César Franck]] |
|||
[[fr:César Franck]] |
|||
[[he:סזר פרנק]] |
|||
[[hu:César Franck]] |
|||
[[it:César Franck]] |
|||
[[ja:セザール・フランク]] |
|||
[[ko:세사르 프랑크]] |
|||
[[la:Caesar Franck]] |
|||
[[li:César Franck]] |
|||
[[nl:César Franck]] |
|||
[[nn:César Franck]] |
|||
[[no:César Franck]] |
|||
[[pl:César Franck]] |
|||
[[pt:César Franck]] |
|||
[[ro:César Franck]] |
|||
[[ru:Франк, Сезар]] |
|||
[[simple:César Franck]] |
|||
[[sk:César Franck]] |
|||
[[sl:César Franck]] |
|||
[[sr:Сезар Франк]] |
|||
[[stq:César Franck]] |
|||
[[sv:César Franck]] |
|||
[[sw:César Franck]] |
|||
[[tr:César Franck]] |
|||
[[uk:Сезар Франк]] |
|||
[[zh:塞扎尔·弗兰克]] |
Версия от 11:57, 12 март 2013
Цезар Франк César Franck | |
белгийски композитор | |
Роден |
10 декември 1822 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.cesar-franck.org |
Цезар Франк в Общомедия |
Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (Шаблон:Lang-fr[1]) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, определян като една от най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век.
Биография
Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от 1847 до 1851 в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернст Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.
През 1890 Франк претърпява автомобилна катастрофа. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата в следствие на усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.
Бележки
- ↑ Първото име се произнася на френски като Сезар.