Тухла: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Tuhli (б.), към версия на Xqbot |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
[[af:Baksteen]] |
|||
[[am:ጡብ]] |
|||
[[ar:طوب (بناء)]] |
|||
[[ast:Lladriyu]] |
|||
[[az:Kərpic]] |
|||
[[bat-smg:Plints]] |
|||
[[be:Цэгла]] |
|||
[[be-x-old:Цэгла]] |
|||
[[bn:ইট]] |
|||
[[br:Brikenn]] |
|||
[[bs:Cigla]] |
|||
[[ca:Maó (construcció)]] |
|||
[[chy:Ma'o'hoáá'e]] |
|||
[[cs:Cihla]] |
|||
[[cv:Кирпĕч]] |
|||
[[da:Mursten]] |
|||
[[de:Backstein]] |
|||
[[el:Τούβλο]] |
|||
[[en:Brick]] |
|||
[[eo:Briko]] |
|||
[[es:Ladrillo]] |
|||
[[et:Tellis]] |
|||
[[eu:Adreilu]] |
|||
[[fa:آجر]] |
|||
[[fi:Tiili]] |
|||
[[fr:Brique (matériau)]] |
|||
[[ga:Bríce]] |
|||
[[gd:Breice]] |
|||
[[gl:Ladrillo]] |
|||
[[he:לבנה (בנייה)]] |
|||
[[hi:ईंट]] |
|||
[[hr:Opeka]] |
|||
[[hu:Tégla]] |
|||
[[id:Batu bata]] |
|||
[[io:Briko]] |
|||
[[it:Mattone]] |
|||
[[ja:煉瓦]] |
|||
[[jv:Bata]] |
|||
[[ka:აგური]] |
|||
[[kk:Кірпіш]] |
|||
[[kn:ಇಟ್ಟಿಗೆ]] |
|||
[[ko:벽돌]] |
|||
[[li:Briek]] |
|||
[[ln:Bilíki]] |
|||
[[lt:Plyta]] |
|||
[[lv:Ķieģelis]] |
|||
[[ml:ഇഷ്ടിക]] |
|||
[[mr:वीट]] |
|||
[[ms:Batu bata]] |
|||
[[nds-nl:Keie]] |
|||
[[new:अपा]] |
|||
[[nl:Baksteen]] |
|||
[[no:Murstein]] |
|||
[[oc:Brica (material)]] |
|||
[[pl:Cegła]] |
|||
[[pt:Tijolo]] |
|||
[[qu:Kusasqa tika]] |
|||
[[ro:Cărămidă]] |
|||
[[ru:Кирпич]] |
|||
[[scn:Maduni]] |
|||
[[sh:Cigla]] |
|||
[[simple:Brick]] |
|||
[[sk:Tehla (stavebníctvo)]] |
|||
[[sn:Zvidhinha]] |
|||
[[sr:Опека]] |
|||
[[su:Batako]] |
|||
[[sv:Murtegel]] |
|||
[[ta:செங்கல்]] |
|||
[[te:ఇటుక]] |
|||
[[th:อิฐ]] |
|||
[[tr:Tuğla]] |
|||
[[uk:Цегла]] |
|||
[[vec:Quareło]] |
|||
[[vi:Gạch]] |
|||
[[wa:Brike]] |
|||
[[zh:磚]] |
Версия от 12:38, 12 март 2013
Тухла е блок от изпечена глина, използван като строителен материал. В зависимост от предназначението й тухлата може да бъде плътна или с различни по форма кухини. Използва се в строителството при зидането на носещи или преградни стени, и огради. Нарича се още глинен керамичен блок.
История
Първите тухли са се използвали още преди 14 000 години пр. Хр. в Египет, в библейския град Йерихон край р. Йордан, в Индия, в Перу, и други части на света. Те са били изсушени на слънце тухли, от глина и слама. Археолозите датират първите изпечени тухли, разкрити в Месопотамия, Пакистан и др. от 4 000 година пр. Хр. През 2000 година пр. Хр. е построена Вавилонската кула, многократно разрушавана, но и много пъти отново съграждана. За изпълнението й са били използвани 85 милиона изпечени тухли. Все още в този регион могат да се видят къщи, при чието изграждане са били използвани тухли от Вавилонската кула.
В Китай за първи път е използвана керамика за носещи елементи. Изкуството на производство на тухли в Западния свят е било разпространено от Древен Рим. След своите походи римляните носели и керамични изделия. По археологическите находки, останали до днес, може да се съди за изключителното им майсторство в областта на глинените сводове.
През XII век Ломбардия, Франция и Германия се оформят като центрове за призводство на керамика, която намира широко приложение от Романтизма през Готиката чак до Ренесанса. В северноевропейските страни като Холандия, Белгия, Скандинавия и Англия и до днес могат да се видят великолепни постройки от ръчно изработени тухли. Машинното производство на керамика е започнато от англичаните. В Германия поставят нова епоха за производството на керамика. Щрангпресата на берлинския фабрикант Шликейсен през 1854, както и регистрираната през 1858 година като пруски и австрийски патент рингова пещ са били от огромно значение за последвалото разпространение на производството на тухли в Европа.
В средата на XVIII век по заповед на кралица Мария Терезия на Винерберг (Виенското възвишение) е построена пещ за тухли. В нея през 1780 например годишно са се произвеждали 1 милион тухли. През 1820 към това производство са били включени оше няколко фабрики. През 1849 година предприятието е произвеждало вече 30 милиона тухли за зидария и 4 милиона облицовъчни (клинкерни) тухли. През 1865 година е построена първата рингова пещ и две години по-късно работниците в тухларните на Винербергер са наброявали 10 000, с което Винербергер вече е било най-голямото предприятие в света. По това време са направени и първите опити с пресите за тухли, което е довело до нарастване на производството до 225 милиона в края на века. Това слага началото на прехода от ръчното към промишленото производство на тухли.
История на тухлата в България
Строителната керамика има традиции и по българските земи. Най-старите тухли, открити в България, са от V в. пр. Хр. Запазени са тухлените сгради на Казанлъшката гробница, ротондата “Св. Георги”, църквата “Св. София”, църквите в Несебър и др. В началото на XX век в България започва изграждането на фабрики за тухли. След Втората световна война е построен първият модерен завод за тухли с рингова пещ, камерни сушилни и тунелни сушилни.
Разпределението на предприятията в страната е неравномерно. В Северна България има 65 предприятия, които произвеждат повече от 65% от тухлите, а в Южна България са около 35 фабрики, които осигуряват 34%.
Един от лидерите в производството на тухли в България е Керамат АД. Предприятието е създадено през 1855 г. с 10-15 работника. През 1908 г. е изпратена пръст за изследване в Германия, което дава положителни резултати. Производството се разширява, като са закупени преса, глиномесачка и парна машина. От тогава до днес предприятието търпи множество модернизации и автоматизации.
Видове тухли
Тухлите се поделят на видове основно според техния размер и това колко пъти техния обем е по-голям от обема на тухла Нормален Формат (единичка).
- 1) Тухла НФ - тухлата единичка се нарича още единичен керамичен блок. Тя е с размери 250/120/60 мм за плътна тухла и 250/120/65 мм за решетъчна тухла.
- 2) Тухла двойка - тухлата двойка се нарича още двоен керамичен блок. Тя е точно два пъти обема на тухлата единичка и е с размери 125/250/120 мм.
- 3) Тухла четворка - тухлата четворка се нарича още четворен керамичен блок. Обема й е точно четири пъти обема на тухлата единичка. Размерите й са 250/250/120 мм.
В наши дни в България носещите зидани конструкции от тухли се използват рядко, поради изискванията за сеизмична устойчивост на сградите.