Директория: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: el:Διευθυντήριο
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 31 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q219817.
Ред 12: Ред 12:
{{история-мъниче}}
{{история-мъниче}}
{{франция-мъниче}}
{{франция-мъниче}}

[[az:Fransa Direktoriyası]]
[[ca:Directori francès]]
[[cs:Direktorium (Francie)]]
[[da:Direktoriet]]
[[de:Direktorium (Frankreich)]]
[[el:Διευθυντήριο]]
[[en:French Directory]]
[[es:Directorio (Francia)]]
[[eu:Direktorio (Frantzia)]]
[[fa:دیرکتوار فرانسه]]
[[fi:Direktorio]]
[[fr:Directoire]]
[[hu:Francia direktórium]]
[[io:Direktorio (Francia)]]
[[it:Direttorio]]
[[ja:総裁政府]]
[[ka:საფრანგეთის დირექტორია]]
[[ko:프랑스 총재정부]]
[[lb:Directoire]]
[[lt:Direktorija]]
[[nl:Directoire]]
[[pl:Dyrektoriat]]
[[pt:Diretório (Revolução Francesa)]]
[[ro:Directoratul]]
[[ru:Директория (Французская революция)]]
[[sk:Výkonné direktórium]]
[[sl:Francoski direktorij]]
[[sv:Direktoriet]]
[[tr:Direktuvar]]
[[uk:Директорія (Франція)]]
[[zh:督政府]]

Версия от 22:54, 12 март 2013

Директорията (Шаблон:Lang-fr) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1794 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.


Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борбата ту с роялистите, ту с бившите якобинци.Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори - Барас нарича "политика на люлката" заради непрекъснатите й колебания. И ако Директорията успява да се справи с роялистките вълнения и бунтовете на гладните парижани, финансовата криза я изправя пред стопанска катастрофа, заплашваща стабилността на установения режим.

Директорията проявява изключителен интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. По идея на един от директорите - Карно, през пролетта на 1796 г. нейни войски, командвани от генерал Бонапарт, започват военни действия в Северна Италия. Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството при похода на френската армия. Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година при благоприятни за Франция условия.

През 1788 г. генерал Бонапарт прониква в Египет с цел да прекъсне сухоземния път на англичаните към Индия. Трудните климатични условия провалят експедицията.

Междувременно в страната недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по - застрашителни размери.Отново се активизират монархистите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията "Свобода, равенство, братство", съществуват открити разногласия между двата Съвета и Директорията, която е лишена от солидна обществена опора. На 18 брюмер ( 9 ноември )1799 г. Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули - Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като първият консул поема всички важни функции. Французите приемат преврата с надеждата, че генерал Бонапарт ще бъде желаният от всички миротворец. Шаблон:История-мъниче Шаблон:Франция-мъниче