Капитолийски храм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:57, 14 март 2013

Съвременна възстановка на Капитолийския храм

Капитолийският храм, известен още и като Храмът на Юпитер Капитолийски (на латински: Aedes Iovis Optimi Maximi Capitolini, aedes Capitolina) е древния храм на Капитолия.

В него се е отдавала почит на капитолийската триада (Юпитер, Минерва и Юнона). Според преданието строителството на храма започнало при Тарквиний Приск на мястото на старо светилище на сабините. Храмът бил осветен в 509 г. пр.н.е. и се запазил до VI век, но не в първоначалния си вид, тъй като изгорял по време на гражданските войни през 80-те години на 1 век пр.н.е. и в началото на 60-те години на 1 век пр.н.е. бил издигнат наново под ръководството на Квинт Лутаций Катул Капитолин, получил за това прозвището «Капитолийски» (виж и Големият пожар в Рим).

Капитолийският храм е имал три зали, като средната е била посветена на Юпитер, където стояла и неговата статуя. Юпитер бил изобразен като седящ на трон от злато и слонова кост, облечен в туника украсена с палмови клонки (tunica palmata) и пурпурна тога обшита със златни нишки (toga picta, palmata), като символи на върховната власт в древността. Лявата зала била посветена на Минерва, а дясната на Юнона, като във всяка зала е имало олтар. ^[1]. На покрива на храма е имало първоначално теракотена, в последствие заменена от бронзова скулптура на Юпитер в квадрига (подобна на тази на Бранденбургската врата).

Капитолийският храм се явявал религиозен център по времето на републиканския и имперския Рим, като имал огромно значение в и за укрепването на древноримската държавност. В него се е събирал римския сенат, в него са принасяли жертви магистратите, и в него се е намирал римския архив.

Храмът се явявал и символът на властта, силата и безсмъртието на Рим. Пред входа му завършвала процесията на триумфа по Виа Сакра с отрязването на главата на свещения бял бик, като предходно на Тарпейската скала били екзекутирани враговете на SPQR.

С налагането на християнството и построяването на Новия Рим, мястото на Капитолийския храм заела църквата Света София.

Източници

↑ Varro ap. Serv. Aen. III.134

В Общомедия има медийни файлове относно Капитолийски храм

Вижте също

[1] Varro ap. Serv. Aen. III.134

[1]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 '''Капитолийският храм''', известен още и като '''Храмът на Юпитер Капитолийски''' ''(на [[латински]]: Aedes Iovis Optimi Maximi Capitolini, aedes Capitolina)'' е древния храм на [[Капитолия]].
-В него се е отдавала почит на [[Капитолийска триада|капитолийската триада]] ([[Юпитер]], [[Минерва]] и [[Юнона]]). Според преданието строителството на храма започнало при [[Тарквиний Приск]] на мястото на старо светилище на [[сабини]]те. Храмът бил осветен в [[509 г. пр.н.е]]. и се запазил до [[VI век]], но не в първоначалния си вид, тъй като изгорял по време на [[Римски граждански войни|гражданските войни през 80-те години на 1 век пр.н.е.]] и в началото на 60-те години на [[1 век пр.н.е.]] бил издигнат наново под ръководството на [[Квинт Лутаций Катул Капитолин]], получил за това прозвището «Капитолийски» (виж и [[Големият пожар в Рим]]).
+В него се е отдавала почит на [[Капитолийска триада|капитолийската триада]] ([[Юпитер]], [[Минерва]] и [[Юнона]]). Според преданието строителството на храма започнало при [[Тарквиний Приск]] на мястото на старо светилище на [[сабини]]те. Храмът бил осветен в [[509 г. пр.н.е.]] и се запазил до [[VI век]], но не в първоначалния си вид, тъй като изгорял по време на [[Римски граждански войни|гражданските войни през 80-те години на 1 век пр.н.е.]] и в началото на 60-те години на [[1 век пр.н.е.]] бил издигнат наново под ръководството на [[Квинт Лутаций Катул Капитолин]], получил за това прозвището «Капитолийски» (виж и [[Големият пожар в Рим]]).
 Капитолийският храм е имал три зали, като средната е била посветена на [[Юпитер (бог)|Юпитер]], където стояла и неговата статуя. Юпитер бил изобразен като седящ на трон от злато и слонова кост, облечен в туника украсена с палмови клонки (''tunica palmata'') и пурпурна тога обшита със златни нишки (''toga picta, palmata''), като символи на [[върховна власт|върховната власт]] в [[древност]]та. Лявата зала била посветена на Минерва, а дясната на Юнона, като във всяка зала е имало [[олтар]]. <ref>Varro ap. Serv. Aen. III.134</ref>. На покрива на храма е имало първоначално теракотена, в последствие заменена от бронзова скулптура на Юпитер в [[квадрига]] (подобна на тази на [[Бранденбургска врата|Бранденбургската врата]]).