Арени: Разлика между версии
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: id:Hidrokarbon aromatik, jv:Hidrokarbon aromatik |
|||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Категория:Ароматни въглеводороди| ]] |
[[Категория:Ароматни въглеводороди| ]] |
||
[[ar:هيدروكربون عطري]] |
|||
[[az:Aromatik karbohidrogenlər]] |
|||
[[bs:Aromatski ugljikovodici]] |
|||
[[ca:Hidrocarbur aromàtic]] |
|||
[[cs:Areny]] |
|||
[[de:Aromatische Kohlenwasserstoffe]] |
|||
[[el:Αρωματικοί υδρογονάνθρακες]] |
|||
[[en:Aromatic hydrocarbon]] |
|||
[[es:Hidrocarburo aromático]] |
|||
[[et:Areenid]] |
|||
[[eu:Hidrokarburo aromatiko]] |
|||
[[fa:هیدروکربن آروماتیک]] |
|||
[[fi:Aromaattinen hiilivety]] |
|||
[[fr:Hydrocarbure aromatique]] |
|||
[[he:ארומטיות]] |
|||
[[hr:Areni]] |
|||
[[id:Hidrokarbon aromatik]] |
|||
[[it:Composti aromatici]] |
|||
[[ja:芳香族炭化水素]] |
|||
[[jv:Hidrokarbon aromatik]] |
|||
[[ko:방향족 탄화수소]] |
|||
[[lt:Aromatinis angliavandenilis]] |
|||
[[lv:Aromātiskie ogļūdeņraži]] |
|||
[[nl:Aromatische verbinding]] |
|||
[[pl:Węglowodory aromatyczne]] |
|||
[[pnb:ارومیٹک ہائیڈروکاربن]] |
|||
[[pt:Hidrocarboneto aromático]] |
|||
[[ro:Hidrocarbură aromatică]] |
|||
[[ru:Ароматические соединения]] |
|||
[[sh:Areni]] |
|||
[[sk:Arén]] |
|||
[[sr:Арени]] |
|||
[[sv:Aromatiska kolväten]] |
|||
[[ta:அரோமாட்டிக் ஐதரோகார்பன்]] |
|||
[[uk:Ароматичні вуглеводні]] |
|||
[[vi:Hiđrôcacbon thơm]] |
|||
[[zh:芳香烃]] |
|||
Версия от 15:57, 15 март 2013
Ароматен въглеводород или арен[1] (или понякога арилов въглеводород)[2] е въглеводород, с циклична структура и делокализиран π-елетронен секстет. Терминът ароматни е предложен преди определянето на физическия механизъм за ароматност и произлиза от факта, че много от тези съединения имат сладък аромат. Конфигурацията на шестте въглеродни атома в ароматните съединения е известно като пръстен на бензена, по името на възможно най-простият въглеводород, бензен. Ароматните въглеводороди могат да бъдат моноциклични или полициклични.
В арените въглеродните и водородните атом, образуват бензеново ядро и са свързани помежду си чрез сигма ( σ ) и 6-пи ( π ) делокализирана връзка. Въглеродният атом в молекулата на арените се намира в sp2 хибридно състояние.
- Моноядрени арени
Моноядрените арени са изградени от едно бензолно ядро (
). Това са бензола и неговите хомолози.
- Полиядрени арени
Полиядрени арени има в два случая:
- когато две ядра са свързани помежду си чрез сигма ( σ ) връзка между два въглеродни атома.
- когато две ядра са свързани помежду си чрез два общи въглеродни атома (бифенил).
Някои небензенови производни съединения, наречени хететоарени, които отговарят на правилото на Хюкел, също са ароматни съединения. В тези съединения, най-малко един въглероден атом е заменен с един от хетероатомите кислород, азот или сяра. Пример за небензеново хетеросъединение с ароматни свойства е фуранът, хетероциклено съединения с пет-членен пръстен, който включва един кислороден атом, както и пиридин, хетероциклено съединения с шест-членен пръстен, съдържащи един азотен атом.
Бензен и производните му
Бензеновите производни имат между един и шест заместители, свързани към централното ядро. Примери на бензенови производни само с един заместител е фенол, който носи хидроксилна група и толуен с метилова група. Когато има повече от един заместител в пръстена, техните пространствена ориентация стават важна, за които се разделят като орто-, мета-, и пара- ориентирани. Така например, при трите изомера за крезола, метилова група и хидроксилни група може да бъде поставен в непосредствена близост една от друга (орто), през една позиция (мета) или една срещу друга (пара). Ксиленолът има две метилови групи в допълнение към хидроксилната група и за тази структура съществуват 6 изомера.
- Основни бензенови производни
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Източници
- ↑ Definition IUPAC Gold Book Link
- ↑ Mechanisms of Activation of the Aryl Hydrocarbon Receptor by Maria Backlund, Institute of Environmental Medicine, Karolinska Institutet