Рамсарски места: Разлика между версии
и българските в таблица, площта обаче е в ха, а не в км 2 |
м Робот: Преместване на 7 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2734015. |
||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
[[Категория:Рамсарски места| ]] |
[[Категория:Рамсарски места| ]] |
||
[[da:Ramsarområde]] |
|||
[[en:List of Ramsar wetlands of international importance]] |
|||
[[es:Lista Ramsar de humedales de importancia internacional]] |
|||
[[et:Ramsari rahvusvahelise tähtsusega märgalad]] |
|||
[[fr:Liste des zones humides d'importance internationale de la Convention de Ramsar]] |
[[fr:Liste des zones humides d'importance internationale de la Convention de Ramsar]] |
||
[[pt:Anexo:Lista das Terras Húmidas de Importância Internacional]] |
|||
[[ro:Zonă umedă de importanță internațională]] |
|||
[[zh:国际重要湿地名录]] |
|||
{{nobots}} |
{{nobots}} |
||
Версия от 02:54, 16 март 2013
Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.
България
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.[1][2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
| Име | От | Площ (ha) |
|---|---|---|
| Комплекс Беленски острови | 2002 | 6898 |
| Остров Ибиша | 2002 | 372 |
| Езеро Сребърна | 1975 | 1357 |
| Дуранкулашко езеро | 1984 | 350 |
| Шабленско езеро | 1996 | 404 |
| Комплекс Поморие - Поморийското езеро и устието на река Ахелой | 2002 | 814 |
| Атанасовско езеро | 1984 | 1404 |
| Бургаско езеро | 2002 | 2899,9 |
| Защитена местност Пода и залива Форос | 2002 | 307 |
| Комплекс Ропотамо | 1975 | 5500 |
| Драгоманско блато | 2012 | 14967 |
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.
Гърция
В Гърция има 10 рамсарски места.
| Име | Име | Площ (km2) |
|---|---|---|
| Амбракийски залив | Αμβρακικός κόλπος | 236,49 |
| Бутковско езеро | Λίμνη Κερκίνη | 109,96 |
| Делта на Вардар-Колудей-Бистрица | Δέλτα ποταμών Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα | 118,08 |
| Делта на Марица | Δέλτα Έβρου | 92,67 |
| Лагуна Котихи и Строфилийска гора | Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς | 63,02 |
| Малко Преспанско езеро | Λίμνη Μικρή Πρέσπα | 50,78 |
| Буругьол и Анагьол | Λίμνη Βιστωνίδα, Λίμνη Μητρικού | 243,96 |
| Бешичко езеро и Лъгадинско езеро | Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια | 163,88 |
| Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико | Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου — Αιτωλικού | 33,87 |
| Делта на Места | Δέλτα Νέστου | 219,30 |
Република Македония
В Република Македония има 2 рамсарски места
| Име | Име | Площ (km2) |
|---|---|---|
| Дойранско езеро | Дојранско Езеро | 26,96 |
| Преспанско езеро | Преспанско Езеро | 189,2 |
Бележки
- ↑ Списък на Влажните зони с международно значение
- ↑ а б Георгиев (2004), стр. 29
Литература
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31