Изречение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 72 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q41796.
Ред 170: Ред 170:
[[Категория:Логическо твърдение]]
[[Категория:Логическо твърдение]]
[[Категория:Синтаксис]]
[[Категория:Синтаксис]]

[[am:ዓረፍተ-ነገር]]
[[ar:جملة]]
[[az:Cümlə]]
[[ba:Һөйләм]]
[[br:Frazenn]]
[[bs:Rečenica]]
[[ca:Frase]]
[[ckb:ڕستە]]
[[cs:Věta (lingvistika)]]
[[cv:Сĕнӳ (лингвистика)]]
[[cy:Brawddeg]]
[[da:Sætning (grammatik)]]
[[de:Satz (Grammatik)]]
[[el:Πρόταση]]
[[en:Sentence (linguistics)]]
[[es:Frase (lingüística)]]
[[et:Lause]]
[[eu:Perpaus]]
[[ext:Frasi]]
[[fa:جمله]]
[[fi:Virke]]
[[fr:Phrase]]
[[gd:Rosg-rann]]
[[gl:Oración (gramática)]]
[[he:משפט (בלשנות)]]
[[hi:वाक्य और वाक्य के भेद]]
[[hr:Rečenica]]
[[ia:Phrase]]
[[id:Kalimat]]
[[is:Setning (setningafræði)]]
[[it:Frase]]
[[ja:文]]
[[jv:Ukara]]
[[ka:წინადადება]]
[[kk:Сөйлем]]
[[ko:문장 (언어학)]]
[[koi:Сёрникузя]]
[[ln:Faláze]]
[[lt:Sakinys]]
[[lv:Teikums]]
[[mhr:Ойлончо]]
[[mk:Реченица]]
[[ml:വാചകം]]
[[mn:Өгүүлбэр]]
[[ms:Ayat]]
[[nl:Soorten zinnen]]
[[nn:Setning]]
[[no:Setning]]
[[pl:Zdanie]]
[[pnb:باک]]
[[pt:Frase, oração e período]]
[[qu:Hunt'a rimay]]
[[ro:Propoziție]]
[[ru:Предложение (лингвистика)]]
[[sh:Rečenica]]
[[simple:Sentence]]
[[sk:Veta (jazykoveda)]]
[[sl:Poved]]
[[sq:Fjalia]]
[[sr:Реченица]]
[[sv:Mening (språk)]]
[[sw:Sentensi]]
[[tg:Ҷумла]]
[[th:ประโยค (ภาษา)]]
[[tl:Pangungusap]]
[[tr:Cümle]]
[[uk:Речення]]
[[vec:Frase]]
[[wa:Fråze]]
[[war:Pamulong]]
[[yi:זאץ]]
[[zh:句子]]

Версия от 07:45, 16 март 2013

Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение [1]. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста. [2] Изречението е и основната структурна единица на текста.

Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От пунктуационна гледна точка може да завършва на точка, въпросителен или удивителен знак, както и с многоточие.

Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса са подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение.

Към изречението има отношение не само езикознанието, но и логиката.

Основни признаци на изречението

Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.

Класификация по структура. Видове изречения.

Прости

Това са изречения, съдържащи само едно сказуемо.

Например: „Аз обичам.“

Сложни

Изречения, съдържащи повече от едно сказуемо и подлог.

Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
„Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
„Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“

Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин.

Видове сложни изречения

Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения.

Сложно съчинено

(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си. Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:

(1) Човекът влезе в апарата
(2) Закрепи се здраво на подпорите.
(3) Завърза въже около тялото си.

Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.

Простите изречения в сложното съчинено изречение са:

  • самостойни по смисъл
  • синтактично равноправни
  • свързани съчинително

Съчинителни са съюзите, които свързват:

  • еднородните части в простото изречение;
  • простите изречения в сложното съчинено изречение.

Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др.

Сложно съчинено изречение:

  • вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
  • простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
  • свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)

Видове сложни съчинени изречения:

Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение

В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи или-или, ту-ту и др.

Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.

(1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
(2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.

Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.

Сложно съчинено съединително изречение

Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са и, или, та, па („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).

Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.

(1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
(2) Бузите посиняха.
(3) Те се прибраха вкъщи.

Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.

Сложно съчинено противоположно изречение

В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са а, ала, ама, но, обаче, само че, пък. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.

Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.

(1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
(2) От снощи замлъкнаха.

Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.

Сложно съчинено разнородно изречение

В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.

Например: Той горял на огън за Магдалина и решил или да загине, или да я спечели.

Сложни съставни

Пример

(1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.

Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:

— главно изречение (1)
— подчинено изречение (2),

като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.

Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно.

  • съединителни — показват едновременни или последователни действия;
  • разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
  • противоположни.

Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:

  • зависими едно от друго по смисъл
  • синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
  • свързани подчинително
Сложно смесено

Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.

„Празно място“ и подчинено изречение

Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.

Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:

— с една дума:

Сутринта заваля.

— със словосъчетание:

В ранната сутрин заваля.

— с изречение

Когато настъпи сутринта, заваля.

Видове подчинени изречения

Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са

— в мястото на подлог — сложно съставно с подчинено подложно

Да се плува е приятно.

Открива се най-често с въпросите „кой(извършва действието),какво(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)

— в мястото на допълнение — сложно съставно с подчинено допълнително

Обичам да плувам.

Открива се най-често с въпросите „какво,що“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)

— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с подчинено обстоятелствено пояснение

Радвам се, когато плувам.

Открива се най-често с въпросите „как,къде,кога“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)

— към съществителните във всички места — сложно съставно с подчинено определително

Плуването е спорт, който много харесвам.

Открива се най-често с въпросите „какъв,каква,какво,какви“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)

Класификация по цел на изказването. Видове изречения.

Съобщително

Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие [3] и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“

Въпросително

Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“

Възклицателно

Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“

Императивно

Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта“.

Източници

  1. Шаблон:Ru икона Валгина Н. С. Современный русский язык.
  2. Изречение и изказване, Програма „Език и литература“, НБУ, 2008. Взето на 10 октомври 2010.
  3. Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.

Литература

  • Иван Дуриданов, Понятието изречение в съвременното езикознание. В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245