Изречение: Разлика между версии
Ред 170: | Ред 170: | ||
[[Категория:Логическо твърдение]] |
[[Категория:Логическо твърдение]] |
||
[[Категория:Синтаксис]] |
[[Категория:Синтаксис]] |
||
[[am:ዓረፍተ-ነገር]] |
|||
[[ar:جملة]] |
|||
[[az:Cümlə]] |
|||
[[ba:Һөйләм]] |
|||
[[br:Frazenn]] |
|||
[[bs:Rečenica]] |
|||
[[ca:Frase]] |
|||
[[ckb:ڕستە]] |
|||
[[cs:Věta (lingvistika)]] |
|||
[[cv:Сĕнӳ (лингвистика)]] |
|||
[[cy:Brawddeg]] |
|||
[[da:Sætning (grammatik)]] |
|||
[[de:Satz (Grammatik)]] |
|||
[[el:Πρόταση]] |
|||
[[en:Sentence (linguistics)]] |
|||
[[es:Frase (lingüística)]] |
|||
[[et:Lause]] |
|||
[[eu:Perpaus]] |
|||
[[ext:Frasi]] |
|||
[[fa:جمله]] |
|||
[[fi:Virke]] |
|||
[[fr:Phrase]] |
|||
[[gd:Rosg-rann]] |
|||
[[gl:Oración (gramática)]] |
|||
[[he:משפט (בלשנות)]] |
|||
[[hi:वाक्य और वाक्य के भेद]] |
|||
[[hr:Rečenica]] |
|||
[[ia:Phrase]] |
|||
[[id:Kalimat]] |
|||
[[is:Setning (setningafræði)]] |
|||
[[it:Frase]] |
|||
[[ja:文]] |
|||
[[jv:Ukara]] |
|||
[[ka:წინადადება]] |
|||
[[kk:Сөйлем]] |
|||
[[ko:문장 (언어학)]] |
|||
[[koi:Сёрникузя]] |
|||
[[ln:Faláze]] |
|||
[[lt:Sakinys]] |
|||
[[lv:Teikums]] |
|||
[[mhr:Ойлончо]] |
|||
[[mk:Реченица]] |
|||
[[ml:വാചകം]] |
|||
[[mn:Өгүүлбэр]] |
|||
[[ms:Ayat]] |
|||
[[nl:Soorten zinnen]] |
|||
[[nn:Setning]] |
|||
[[no:Setning]] |
|||
[[pl:Zdanie]] |
|||
[[pnb:باک]] |
|||
[[pt:Frase, oração e período]] |
|||
[[qu:Hunt'a rimay]] |
|||
[[ro:Propoziție]] |
|||
[[ru:Предложение (лингвистика)]] |
|||
[[sh:Rečenica]] |
|||
[[simple:Sentence]] |
|||
[[sk:Veta (jazykoveda)]] |
|||
[[sl:Poved]] |
|||
[[sq:Fjalia]] |
|||
[[sr:Реченица]] |
|||
[[sv:Mening (språk)]] |
|||
[[sw:Sentensi]] |
|||
[[tg:Ҷумла]] |
|||
[[th:ประโยค (ภาษา)]] |
|||
[[tl:Pangungusap]] |
|||
[[tr:Cümle]] |
|||
[[uk:Речення]] |
|||
[[vec:Frase]] |
|||
[[wa:Fråze]] |
|||
[[war:Pamulong]] |
|||
[[yi:זאץ]] |
|||
[[zh:句子]] |
Версия от 07:45, 16 март 2013
Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение [1]. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста. [2] Изречението е и основната структурна единица на текста.
Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От пунктуационна гледна точка може да завършва на точка, въпросителен или удивителен знак, както и с многоточие.
Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса са подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение.
Към изречението има отношение не само езикознанието, но и логиката.
Основни признаци на изречението
Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.
Класификация по структура. Видове изречения.
Прости
Това са изречения, съдържащи само едно сказуемо.
- Например: „Аз обичам.“
Сложни
Изречения, съдържащи повече от едно сказуемо и подлог.
- Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
- „Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
- „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“
Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин.
Видове сложни изречения
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения.
Сложно съчинено
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си. Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:
- (1) Човекът влезе в апарата
- (2) Закрепи се здраво на подпорите.
- (3) Завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.
Простите изречения в сложното съчинено изречение са:
- самостойни по смисъл
- синтактично равноправни
- свързани съчинително
Съчинителни са съюзите, които свързват:
- еднородните части в простото изречение;
- простите изречения в сложното съчинено изречение.
Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др.
Сложно съчинено изречение:
- вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
- простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
- свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)
Видове сложни съчинени изречения:
Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение
В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи или-или, ту-ту и др.
Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.
- (1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
- (2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.
Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.
Сложно съчинено съединително изречение
Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са и, или, та, па („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).
Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.
- (1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
- (2) Бузите посиняха.
- (3) Те се прибраха вкъщи.
Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.
Сложно съчинено противоположно изречение
В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са а, ала, ама, но, обаче, само че, пък. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.
Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.
- (1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
- (2) От снощи замлъкнаха.
Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.
Сложно съчинено разнородно изречение
В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.
Например: Той горял на огън за Магдалина и решил или да загине, или да я спечели.
Сложни съставни
Пример
- (1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.
Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:
- — главно изречение (1)
- — подчинено изречение (2),
като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.
Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно.
- съединителни — показват едновременни или последователни действия;
- разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
- противоположни.
Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:
- зависими едно от друго по смисъл
- синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
- свързани подчинително
Сложно смесено
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.
„Празно място“ и подчинено изречение
Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.
Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:
— с една дума:
Сутринта
заваля.
— със словосъчетание:
В ранната сутрин
заваля.
— с изречение
Когато настъпи сутринта,
заваля.
Видове подчинени изречения
Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са
— в мястото на подлог — сложно съставно с подчинено подложно
Да се плува
е приятно.
Открива се най-често с въпросите „кой(извършва действието),какво(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)
— в мястото на допълнение — сложно съставно с подчинено допълнително
- Обичам
да плувам
.
Открива се най-често с въпросите „какво,що“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)
— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с подчинено обстоятелствено пояснение
- Радвам се,
когато плувам
.
Открива се най-често с въпросите „как,къде,кога“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)
— към съществителните във всички места — сложно съставно с подчинено определително
- Плуването е спорт,
който много харесвам
.
Открива се най-често с въпросите „какъв,каква,какво,какви“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)
Класификация по цел на изказването. Видове изречения.
Съобщително
Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие [3] и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“
Въпросително
Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“
Възклицателно
Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“
Императивно
Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта“.
Източници
- ↑ Шаблон:Ru икона Валгина Н. С. Современный русский язык.
- ↑ Изречение и изказване, Програма „Език и литература“, НБУ, 2008. Взето на 10 октомври 2010.
- ↑ Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.
Литература
- Иван Дуриданов, Понятието изречение в съвременното езикознание. В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245