Български орел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:


== Броеве ==
== Броеве ==
От вестника излизат общо три броя с различни заглавия и тираж 500.
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само три броя с различни заглавия и тираж 500.


Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието '''„Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“''' и служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието '''„Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“'''. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.<ref name="ЕБ"/> Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът и&#768; агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.


{| style="float:center" border="1"
{| style="float:center" border="1"
Ред 42: Ред 42:
|}
|}


Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието '''„Български народен известник“'''.
Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието '''„Български народен известник“'''. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.<ref name="ЕБ"/>


Третият брой излиза на 1 януари 1847 година и е озаглавен отново '''„Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“'''. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново '''„Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“'''. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.


След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „[[Цариградски вестник]]“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „[[Цариградски вестник]]“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Версия от 07:31, 19 март 2013

„Български орел“
„Бѫлгарскый орелъ“
главите на трите броя на вестника,
20 април, 20 септември 1846, 1 януари 1847
Информация
Начало20 април 1846
Край1 януари 1847
Главен редакторИван Богоров
Езикбългарски
Тираж500
Свързани вестници„Цариградски вестник“
Български орел в Общомедия

„Български орел“ е първият български информационен и общообразователен вестник.[1][2] Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.[3] Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.[4]

Броеве

Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само три броя с различни заглавия и тираж 500.

Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.[4] Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.

Първият брой „Български орел“, 20 април 1846 г.

Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието „Български народен известник“. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.[4]

Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Вторият брой „Българский народен известник“, 20 септември 1846 г.

Библиография

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
  2. ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
  3. Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
  4. Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
  5. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
  6. Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
  7. Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
  8. Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10

Бележки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Български орел.
  1. ↑ Вестникът като учебник, Елена Гетова
  2. ↑ Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
  3. ↑ Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86
  4. ↑ а б в Енциклопедия България, том 1, БАН, стр. 541.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Български_орел&oldid=5550531“.