Битка при Ровине: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 7 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2237751.
Ред 17: Ред 17:
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.


След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на [[17]] [[май]] [[1395]] г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят, нао загубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] да се признае за негов васал. В боя убити като турски съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Константин Балшич]] едва се спасява, тук както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особено се отличава срещу християните османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на [[17]] [[май]] [[1395]] г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят, но загубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] да се признае за негов васал. В боя са убити като турски съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Константин Балшич]] едва се спасява. Тук, както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особено се отличава срещу християните османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].


== Последствие ==
== Последствие ==

Версия от 18:20, 24 март 2013

Битката при Ровине

Битката при Ровине е датирана на 17 май 1395 г. Една хроника съставена около век след събитията обаче сочи, че влашката кампания на Баязид I е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река Арджеш в посока от Дунав към влашката княжеска столица Куртя де Арджеш - първата при Карановаса на 10 октомври 1394 г., а втората на 17 май 1395г. година при Ровине.

Предистория

След Косовската битка става ясно, че Баязид Светкавицата е заплаха не само за Балканите, но и за земите северно от полуострова, включително и за държавите в Централна Европа. Това принуждава влашкият владетел Мирчо Стари да търси съюзници и да изгради коалиция срещу османските нашественици. Под егидата на унгарският крал се създава антиосманска коалиция, която даже синхронизира действията си с Караманския владетел, който се отмята от сюзеренитета на Баязид I. Вероятно Иван Шишман е включен тайно в коалицията, защото синхронизирано коалиционните сили навлизат южно от Дунава във владенията на баязидовите васали. Власите се насочват през Добруджа към османската столица Одрин като достигат до Карнобатското поле, а унгарците заемат Видинското царство. След похода си срещу Караманския бейлик военните сили на османците се завръщат на Балканите. Влашките сили отстъпват зад Дунава, и под предлог, че цар Иван Шишман не може да осигури сигурността на васалното султанско владение е унищожено Търновското царство.

Военна кампания

Подготовка

След падането на Търново (17 юли 1393) Баязид започва подготовка за военна кампания срещу Влашко, която стартира през есента на 1394. Тя е насочена срещу влашката княжеска столица Куртя де Арджеш, като в нея са включени всички османски васали.

Първи опит

Според хрониката именно в първия военен сблъсък при Карановаса на 10 октомври 1394 г. наречен „битката на рововете“ (заради рововете и валовете изградени да препятстват османското настъпление) загиват Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да се спасят бягайки през Дунава. Хрониката издава, че именно след тази първа битка Баязид I нарежда убийството на Иван Шишман поради подозрения в предателство.

В първата битка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода Мирчо Стари. На османска страна се сражават всички баязидови васали. Тъй като нито Иван Шишман, нито добруджанският деспот Иванко изпращат военна помощ на султана, той предприема наказателни действия срещу тях, довели до окончателно заличаване на владенията им.

Втори опит

В началото на пролетта на 1395 в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Основните военни сили минават Дунава при Видин и Никопол, а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол Влад I се насочва по река Яломица към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник Сигизмунд предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.

След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към Унгария. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на 17 май 1395 г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят, но загубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а Мирчо Стари да се признае за негов васал. В боя са убити като турски съюзници Крали Марко и Константин Драгаш, а Константин Балшич едва се спасява. Тук, както и в последвалото сражение при Никопол, особено се отличава срещу християните османският васал княз Стефан Лазаревич.

Последствие

В резултат на османските походи срещу Влашко, княжеството запазва владенията си, но е принудено да се признае за васал, както и да плаща годишен трибут на Османската държава.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Karanovasa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​